|
Аз,дълбоко в себе си,никога не съм вярвала,че ще дойде ден,в който да не чувствам необходимост да се надрусам...
Че ще дойдат дни,в които да имам за какво друго да се радвам на живота,без мисълта за допълнителна екстра да се прокрадне в съзнанието ми. Имаше време,когато сбъдвах мечтата си да обикалям света,хващах накъдето ми видят очите..а колко много нови приятели-странни,търсещи....а колко необятни пътища и магистрали...о,Господи,а колко много невероятни места видяха очите ми...с какво ли заслужих да сбъдна мечта,която за други по-скоро е в графата"неизпълними"?? Понякога се гледам в огледалото на сърцето си и реализирам какъв голям късмет имам!!! Не че сбъднах мечтата си,не че живях,както на мен ми харесваше и никога не съжалявах,за това,което оставаше зад гърба ми,понеже продължавах напред...а това "напред" е пълно с изнендади....не! Извадих голям късмет,че след дългите години на друсане,след тежки абстиненции и мигове на неизмеримо щастие,аз съм тук и сега...не само не пипам дрога,но даже и не помислям...всъщност мисля само,и се чудя как така мога да живея щастливо и без нея. Аз вярвам,да,вярвам на всички,които казват,че усещане като това от опиятен кик няма никъде по света...че и най-силния оргазъм не може да се сравни с това...така е!о,да. Силно е,наистина. За да отдадем почти целия си съзнанателен живот дотук,за да се друсаме,значи не е за нищо,нали така....
Но когато дрогата започва яко да те приземява,да ти кове наковалници в главата,когато си абстинентен,когато липсата на дрога те отчайва повече от смъртта на най-добрия ти приятел..тогава поносимата думичка"зависимост" направо клони към "болест",а тогава вече става лошо...
Аз не можех да понасям болестта си повече...да ставам всяка сутрин,а помпата,от вечерта приготвена,да ме чака...да ставам сутрин само заради и заради това да се надрусам...всяка сутрин месец след месец....години...
И всеки нежен слънчев лъч да минава покрай мен,и аз не мога да му се порадвам,ако не съм надрусана доволно...за мен дрогата стана начин да живея нормално...дори не пълноценно...просто да живея...без приятели,без смисъл...само една вечна онлайн самота.....дали има някой тук,който да ме разбира за това последното?хах...
Не знам...знам само,че ако дрогата стане като водата и въздуха...тогава,по дяволите,не си заслужава повече...вече не е интересно,не е вънуващо...а тялото,колкото и да страда от абстиненцията,ще я преболедува,няма къде да иде...колкото по-силно е човешкото желание да спре да се друса,толкова по-бързо ще е възстановяването....оттам нататък спомените,мислите,равносметката на живота дотук,ще направят останалото....защото първо е спирането,а после-осъзнаването "защо го правя? какъв е смисъла?" Има смисъл,повярвай,psyromantic,повярвай Galeon,повярвай diamorph,повярвай amme ..коцето...БГ-(...)...всички вие,мои диаманти,бляскащи на слънцето.
**************
Аз отново имам почивни дни от работа...далече от софия,от света..макар да не се оплаквам от света (какво му е,което не се е намирало и в мен?хах....)
Днес цял ден ще ходим из планината...ще преваляме хълмове...ще се губим в ароматната гора..а после ще лежим под някое дърво..ще се целуваме и ще си говорим за живота...
И ще си казваме,че сме силни,че ето-можем и без дрога,...че любовта ни ще ни спаси...аз ще му кажа поговорката: "никога не те спохожда желание да направиш нещо в живота си,без да те споходи и силата,с която да го осъществиш." И ще се усмихна...а той ще ме целуне....
Дано само да не завали....само да грее,да греее
Свеж и слънчев ден на всички.....
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|
Re: Моят нов живот... [re: мaйka]
