|
Такааа... Не виждам продължение до сега.
Най-напред забележи само как сам започваш да си противоречиш:
"на различни места в мозъка се записват отделните части от фотографските образи - отделни чертички-граници между светло и тъмно - тези места са "регламентирани" от ген-подложката. " - по-ранен постинг и:
"Паметта има много широко анатомично представителство и не може да бъде локализирана в определена мозъчна област" - по-късен постинг, но тук вече се приближаваш към моите твърдения, че спомените нямат определени места в мозъка....
Сега, това което разбрах от написаното е, че ти си ми дал тук едни "съвременни” възгледи за паметта, които са от списание "Kосмос" от - забележи - 1972-ра година... и по-нататък си копи-пейстнал дословно част от лекцията на проф. Боряна Пирьова - "Невробиологични основи на паметта", където се цитират доста „съвременни” изследвания – на Хиден от 1961-ва, на Terje Lomo от 1966г., на Scoville от 1957 и т.н Това не значи, че ги омаловажавам по някакъв начин, просто твърденията от предният ти пост нищо не доказват....
Това, както казах и по-напред, по никакъв начин не доказва, че материята по някакъв начин може да генерира съзнание или осъзнаване. Сега ще приема, че с предният си постинг ти ми даваш тези любопитни данни освен за да се образовам, и за да защитиш тезата, че материята по някакъв начин генерира съзнание, че сътворение на човека не е имало и всичко е станало в резултат на случайно събитие, вследствие на което някога си материята някак си случайно е създала живот и още по-случайно в някакъв момент този живот е започнал да осъзнава себе си....
Или както ти самия каза по-рано – „Съзнанието е вторичен продукт на материята. Идеална част- не влияеща на физическите закони по които се самоорганизира и саморазвива материята.” Нали така?
Няма смисъл да се дават подробности за процесите в клетката и разни други физико-химични или биологични процеси, ако те не служат за да се защити тезата, по която спорим. Поне така си мисля. Информация колкото си щеш, и из нета и из библиотеките ни, но няма смисъл да се цитира самоцелно, а само във връзка с конкретния обект на дискусия, като доказателствен материал, в подкрепа на изказано твърдение. Иначе не виждам смисъл.
За това питам още веднъж в каква връзка са цитираните от теб изследвания, какво доказват?
И пак ще напомня, че за целта на нашата дискусия се изискват изводи, аргументация в посока доказване на някоя от тезите - материят ли е първична или съзнанието. За сега ще приема, че връзката е каквато казах по-горе, защото ти нищо друго не каза по-въпроса.
Но все пак се надявам (ако ти е интересна дискусията ни разбира се, защото на мен лично ми е много интересно и много научих покрай споренето) да науча каква е позицията ти от следващите ти постинги...
Но аз ще се опитам да защитя своята, а именно: Съществува вечно битие. Как ще го наречем - Бог, Аллах, Атман, Реалността на субатомно равнище, Абсолют, Безименното, и т.н. няма значение. Всеки от нас, който съзнава себе си, съзнава, че Е, т.е. всеки от нас е уникална част, аспект на това вечно Битие. Съзнанието и материята съществуват в единство. Съзнанието, материята, времето и пространството са съставни части на цялостност, лежащи в основата на космическия порядък.
Съзнанието е неделима част от онова, което стои в основата на реалността. Ако успеем да достигнем до най-долните аспекти на битието, до корените му със съзнанието си и ще можем да го контролираме във която си искаме точка от времето и пространството.
Действителността е безименна и именно поради това може да бъде описана по различни начини. Съществуват стотици езици с твърде различни граматически структури, съществуват и свързани с тези езици многобройни митологически, религиозни и философски системи.
С други думи съществуват хиляди най-различни карти и описания на действителността.
Но описанието не е описваното и картата не е самата територия.
Няма нищо по-глупаво от това например да се твърди, че науката отрича съществуването на Бога, на Духа, на Душата, на Аза.
Забравя се, че Бог, Дух, Душа, Аз са само понятия, а понятията сами по себе си не са реалност, а единствено инструмент за описание на действителността.
И понеже ти хващаш вяра само на науката и на нейните представители – учените, ще се опитам да се защитя с помощта именно на мненията на учени – физици, медици, неврофизиолози, все хора, които са много по-навътре и от мен и от теб в тази материя и които след цял един живот на научни търсения са стигнали до същите изводи, за твое съжаление нематериалистични, неотричащи Бога като същност на нашето битие, който е и създател и същност на това битие. Ние сме също част от него или както изглежда същото през погледа на Ервин Шрьодингер: „Един Дух е сътворил външния обективен свят от собствената си духовна материя.”
"Колкото повече научни факти откриваме за мозъка, толкова по-ясно разграничаваме мозъчните процеси от душевните явления и толкова по-удивителни ни изглеждат душевните феномени. Днес има една тенденция в науката, която е достойна за съжаление: много учени претендират, че науката е толкова мощна и всепроникваща, че в недалечно бъдеще тя ще може да обясни всички феномени в природата, включително и човека, и дори човешкото съзнание с всичките му проявления. Поради високия авторитет на науката средно интелигентните неспециалисти твърде лесно приемат, че тази претенция е истинна. Материалистичната теория не може да обясни уникалността на човешката душа; затова аз вярвам, че душата е сътворена по един свръхестествен, духовен начин. " - казва Джон Екълс, през забележи 1994г.
Джон Екълс е австралийски неврофизиолог, лауреат на нобелова награда за медицина и физиология, за своите фундаментални изследвания на йонните механизми и химичните средства, чрез които импулсите се предвижват в мозъчните клетки. Цитатът е от книгата му "Как Аз-ът контролира своя мозък"
В друга своя книга "Еволюцията на мозъка: Сътворяването на Аз-а"
Джон Екълс казва още: "Аз смятам, че мистерията на човешката душевност е невероятно унизена от ‘обещаващия материализъм’, който се стреми да сведе всички душевни явления до мозъчни процеси. Тази вяра на материалистите трябва да бъде обявена за суеверие.
Ние трябва да осъзнаем, че човекът е духовно същество с душа, която съществува в един духовен свят, и същевременно е материално същество с тяло и мозък, които съществуват в един материален свят.”
Друг един учен биохимикът - Джордж Уолд, нобелов лауреат за медицина и физиология, за своите открития в областта на биохимичните механизми на зрението, казва за съзнанието: „Проблемът за съзнанието едва ли може да бъде избегнат от човек като мен, който е прекарал по-голямата част от живота си в изучаване на механизмите на зрението. Ние учените знаем много и се надяваме да научим още повече, но нашите познания изобщо не се докосват и дори не ни насочват към отговора на въпроса ‘Какво всъщност означава да виждаш?’.
Например, зрителната нервна система на жабата е в общи линии твърде сходна с тази на човека (при положение, че не навлизаме в детайли). Но разликата е в това, че аз осъзнавам, че виждам, но не знам дали жабата осъзнава, че вижда? Тя реагира на светлината, но същото правят и фото-камерите, гаражните врати и всички други фото-електрични устройства. Следователно въпросът е: дали жабата съзнателно вижда? Дали тя осъзнава своите зрителни реакции? Като учен, аз по никакъв начин не мога да отговоря на този въпрос; аз не мога да установя нито присъствието, нито отсъствието на съзнание у жабата. От една страна, аз вярвам, че съзнанието винаги съпътства нашите усещания и възприятия, но от друга страна, аз мисля, че науката е напълно неспособна да обясни същността на съзнанието."
Уолд казва още: „Преди известно време аз проумях – и да си призная това шокира моята научна чувствителност – че проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно общо решение. Решението е, че Духът е съществувал винаги като Матрица, Извор и Причина на физическата Вселена; че духът не е късен продукт от еволюцията на живота; и че материята, от която е изградена физическата Вселена, е всъщност духовна материя. В действителност, един Дух е конструирал нашата Вселена, в която се ражда животът, който в края на краищата поражда разумни и творящи същества”
Откривателят на пеницилина, немският биохимик Ернст Чейн отива още по-далеч, като казва за материалистичната еволюционна теория за произхода на живите същества: „По-скоро аз бих повярвал в съществуването на приказните феи, отколкото в такива безумни догадки. От много години твърдя, че тези догадки относно произхода на живота не водят доникъде, защото дори и най-простият жив организъм е прекалено сложен, за да бъде разбран посредством изключително примитивната химия, която учените използват в своите опити да обяснят необяснимото, което се е случило преди милиарди години. Бог не може да бъде омаловажен чрез такива наивни обяснения.”
А ето и самият Чарлз Дарвин какво твърди: „Невъзможността да си представя, че тази величествена и удивителна Вселена и нашите съзнателни души са възникнали по случайност, е за мен главното доказателство за съществуването на Бога.”
И ако това не е достатъчно ето какво е отношението по въпроса за произхода на живота на проф. Таунс, физик, изобретател на лазера: „Възникването на живота може да изглежда уникално и невероятно събитие, но то все пак се е случило. Всъщност то се е случило според природните закони, а това са законите, които Бог е сътворил. Науката иска да узнае какви са механизмите на Вселената, а религията - какъв е смисълът на Вселената. Науката и религията не могат да бъдат разделяни.”
Това е, което имах да казвам още по-тези въпроси. Всичко останало казах в предишните си постове...
La Hija de La Noche Редактирано от Amme на 07.03.08 01:04.
|
Re: Амфетамин и екстази [re: бoбo]
