О,мила Меланхолия,разбирам те какво искаш да кажеш...но това"НО" е само в ума ни,в нас самите. Истина е,4е винаги ще има нещо,което ще ме връща назад,в годините,понякога се хващам 4е разпалено говоря за разни слу4ки:"леле,къв кик тогава не4овешки" или "баси,това бяха наистина луди години",но в крайна сметка, аз съм се решила веднъж завинаги да спра и това "НО" ве4е не искам да важи за мен. Мисля,4е всеки може да открие силата в себе си да се спре,защото вси4ки знаем,4е един път само да вземем пак,само една доза,пак ще се подкараме,и затова се нари4аме "зависими".Убедеността ми в това,ме държи настрана от дрогата,и като видя някой познат наркоман,все още,не мога да го срещна о4и в о4и и да не си помисля,4е мога да се надрусам,затова засега просто минавам на другия тротоатр. Не ме е срам от това,но знам 4е съм в на4алото,едва сега запо4нах с ле4ението и не искам да се излагам на риск. С времето знам,4е дори ще спра да го питам как е,без да се изкуша да си поискам например,или ако ми предложи,да откажа с 4исто сърце и без грам съмнение.Оная дето си 4ула да се изказва в центъра,дето взима мед от 9 години,е говорила за себе си-не за теб,не за мен. Аз нямам намерение да се вла4а с тая болнава история с години,да ходя всеки ден от живота си да си пия животоподдържащото лекарство,като някаква нещасница. Не искам,и няма да стане. Пия малка доза и го пия,за да го спра,а не за да се зака4а към него цял живот.В противен слу4ай цялата работа е напълно безмислена.И изглежда ужасно жалко. оптимист съм,да,и раз4итам на себе си най-ве4е в ле4ението си. Виждам и силата на любимото ми мом4е,как и той понякога се изкушава в ума си,но после се отрезвява от спомените за предишната еуфория и ме поглежда с поглед,решен да спре,решен да живее нов живот,стисва здраво,но нежно ръката ми,и без да говори,аз виждам неговата решителност и това ме вдъхновява страшно много.Това ми дава допълнително сила. Така 4е,съжалявам за това моми4е,което крета 9 години и не знае защо изобщо го пие тоя мед,след като още мисли,4е е възможно да продруса херца.9 години и все още прави такива изказвания!!!Хероина май й е изпил мозъка...горката.Ти и твоето ДХЦ-щом ти помага-добре.Всеки сам за себе си решава в какво ще открие на4ина.Макар,4е аз не бих могла да се лекувам с медикаменти,с които преди съм се друсала-кодеин,субститол,МСТ,затова избрах Метадон. Но както ве4е казах-вси4ко си е в нас. Желая ти истински успех,не се предавай,като 4уеш някое от тия глас4ета,за които говориш,остани глуха за тях,понеже знаеш къде ще те отведат.Можеш,вси4ки можем...зависи от нас самите.И от Бог,аз вярвам в това. За този,който иска НАИСТИНА да спре,вси4ки естествени и свръхестествени сили в природата се съюзяват да му помогнат.Не го забравяй и знай-НЕ СИ САМА...
|