|
Ама като фурнаджийска лопата си!Можеш и така и иначе!
Похвално е че цитираш книгата на Талбот "Холографската вселена"-сигурно ти е любима(не се и очудвам има обширна глава посветена на клиничните приложения на халюциногена ЛСД) запознаваш ни си с Карл Прибрам и неговия "холографски модел",физика Дейвид Бом.Психиатърът Монтъгю Улман,невропсихолога Карл Лешли и т.н и т.н
Твърдението на Прибрам, че нашите мозъци конструират обекти, бледнее пред друг от изводите на Бом:че ние дори конструираме пространството и времето.(какво друсам аз,какво друсаш ти)
Всички тези теории са първо СПЕКУЛАТИВНИ и второ доста остарели(в коя година си ти,в коя съм аз)!
Самия Бом признавя,че засега няма известни техники и начини да се докаже теорията му опитно.
Бом публикува своята алтернативна интерпретация на квантовата теория през 1952 г.
Прибрам се развихря през 70-те
Опитите на Карл Лашли са направени 40 г.и ги доразвива до 48.
Общо взето начина в която си се вкопчила в тази книга и цитираш с голям апломб е леко казано смешен!
През 1961г изледванията на шведския учен Холгер Хиден дават първите убедителни доказателства в подкрепа на химическата теория на памета.С помощта на фина експериментална техника швеския биолог успял да отдели и изследва неповредени нервни клетки от мозък на заек.Той установи, че в нервните клетки се съдържа твърде голямо количество РНК, което бързо се синтезира и разпада. По-нататък при опити с плъхове и зайци бе доказано, че при запомнянето количеството на рибонуклеиновата киселина с увеличава. Сега е известно, че количеството РНК в нервните клетки на човешкия мозък е подложено на възрастови колебания. От раждането до 40-годишна възраст количеството й се увеличава, в периода между 40 и 60 години не се променя, след което започва да спада.
И още малко съвременни знания за любознателните:
Дълготрайната потенциация в синаптичното предаване като механизъм на паметта. Описана е за първи път от Терджи Ломо от университета в Осло през 1966 . Състои се в увеличаване размера на синаптичния отговор при повторни стимулации в неврони на хипокампа. ДП е зависима от наличието на NMDA- рецептори . Приема се, че механизмът на ДП е част от синаптичната пластичност, която стои в основата на формирането на декларативната памет. За потвърждаване на това твърдение е било необходимо наличието на тези явления да се докажат и в неокортекса, а не само в хипокампа. И действително в корови неврони е било установено наличие на NMDA рецептори със същите свойства
Дълготрайната потенциация се съпътства от усилена белтъчна синтеза.натрупват значителен опит в изучаванията на белтъчната синтеза в мозъка на златни рибки. Те показават, че в процес на обучение, радиоактивно белязана аминокиселина валин се включва в специфични белтъци синтезирани в невроните на хипокампа. В последствие тези белтъци се откриват в извънклетъчнатата течност в мозъчните области на хипокампа, за които се знае, че участват в паметта. Това че ДП се съпътства от усилена белтъчна синтеза е доказано и на инкубирани мозъчни срези. Мозъчните срези от предварително стимулирани опитни животни поемат значително по-голямо количество аминкиселини от инкубационната си среда. Описаният по-горе усилен белтъчен синтез се свързва със синаптичната пластичност и чрез факта, че размерът на участващите в синапсите структури нарастват.
Фосфорилиране на белтъчни структури в синапсите е в основата на краткотрайната памет, а промените в синтезата на белтъци и последваща промяна във формата и функцията на синапсите е в основата на дълготрайната памет.
Първоначалните изследвания в тази област, започнали през 70-то години на миналия век, са върху морския охлюв Aplysia. Тези резултати са намерили място в едно основно ръководство по невронауки на Кандел. Морският охлюв представлява един биологичен модел на организъм с много просто устроена нервна система. Изучава се вродения рефлекс на съкращение на мускулите на хрилете. Повторни сетивни стимули към хрилете, както и тези към опашката улесняват рефлекса за съкращение на мускулите в хрилете . По-късно е представена точна схема на рефлекса за съкращение на мускулите в хрилете, в която има реално участващи 24 сетивни и 6 двигателни неврона . В тези конкретни неврони са изучени промените, които настъпват в процеса на учене, т.е. механизмите на улесняване в синаптичното предаване, които са в основата на паметта. Поставят се електроди за електическо дразнене на сетивните неврони и съответно електроди за отвеждане на електрическа активност в двигателния нерв. Единично дразнене предизвиква единично съкращение. Множествено дразнене – продължаващо във времето съкращение, което ангажира всичките двигателни неврони. Стимулиране на опашката активира междинни неврони улесняващи както сетивния, така и двигателния неврон. Улесняващият неврон отделя медиатора серотонин който води до фосфорилиране на белтъци . Крайният ефект на това улесняване е увеличено и удължено отделяне на медиатор към двигателния неврон . При блокиране действието на медиатора серотонин се премахва описаното улесняване. Това е в опростен вид молекулният модел на краткосрочната памет.
В механизмите на дългосрочната памет е въвлечено ядрото на клетката и се реализира белтъчен синтез. В резултат на това се синтезира растежен фактор, който стимулира образуване на нови синапси. Необходимостта от белтъчен синтез за паметовите функции е доказано и при опити с мутантни мишки. Чрез рекомбинация в ДНК е постигнато заместване на определен ген в хромозома на стволова ембрионална клетка с предварително клониран в клетъчна култура ген. Отстраненият ген е за белтъка протеинкиназа. При тези мутантни мишки не е било възможно да се създаде присъщото за тези опитни животни пространствено ориентиране, т.е. липсвала е паметта за пространство.
Молекулният модел на дългосрочната памет се резюмира в следните 4 етапа:
1. Действие на медиатора (в продължение на милисекунди)
2. Активиране на вътреклетъчния ензим протеинкиназа (в продължение на минути)
3. Въвличане на ядрото и генна транскрипция
4. Синтез на белтъци, които стабилизират синаптичното предаване
Локализация на паметовите функции. Едни от първите изследвания по този въпрос, в началото на 20 век, са с локализирани корови аблации на тренирани в лабиринт плъхове. Оказало се е, че дефицитът в паметовите функции корелира с площта на лезията, както в челните и теменни дялове, така и в първични сетивни области. Постепенно в изпълнението на обучителната задача е настъпвало частично комперсиране на увредените зрителни, мирисови или кинестезни перцепции. В резултат на това през 1949 се е оформила концепцията на Донълд Хъб за реактивиране на невронални кръгове локализирани в областта на съответната модалност.
Паметта е локализирана в слепоочния дял. В 1957 Шоовил и Милнър извършват двустранно отстраняване на срединната част от слепоочния дял, в който се намира част от хипокампа. Било е наблюдавана антероградна амнезия (загуба на памет за събития протекли след операцията) и последващо трайно увреждане на паметта. Това се потвърждава и в по-късни наблюдения върху хора с локализирани лезии в същия дял.
Наблюдения от електрически дразнения на будни пациенти. На пациенти подложени на неврохирургични интервенции с цел лечение на епилепсия, при будно състояние под локална анестезия, са били прилагани множество локални електрически стимулации. Това е било извършвано с цел да се локализира епилептогенното огнище и след това да се направи съответна лечебна аблация. Тези стимулации в областта на двигателната корова зона са предизвиквали съкращения на отделни скелетни мускули, стимулации в сетивни области - съответни сетивни усещания, докато дразнения в областта на слепоочния дял са извиквали цялостни спомени за преживяни събития.
Паметта има много широко анатомично представителство и не може да бъде локализирана в определена мозъчна област. И все пак критично значение има срединната част на челно-слепоочния дял, където се намира хипокампът и таламусът на междинния мозък. Това са структури, в които протичат процесите на преработка на сетивна информация, т.е. паметта в етапа на декодиране. Локализациите на паметовите функции отразяват обучителния опит. Когато е сетивен – първичните и вторични сетивни полета, когато е двигателен - първичните и вторични двигателни полета и базалните ганглии, в случаите когато е мотивационен - лимбичната кора и свързаната с възнаграждение амигдала. За декларативната памет е характерно свързването на активация на коровите асоциативни полета въз основа на сетивна информация с хипокампа и отново връщане към корови полета участващи в езиковите функции. За процедурната памет значение имат структурите регулиращи движенията - системата кора, базални ганглии и малък мозък.
|
Re: Амфетамин и екстази [re: Amme]
