|
И едно допълнение ще си позволя...
Ето една малка част от мнението на небезизвестният физик Ервин Шрьодингер (учи се в училище, известен най-вече с уравнението на Шрьодингер и с неговата котка...) по дискутираната от нас тема:
"Но непосредствените наблюдения, колкото и да са разнолики и нееднородни, съвсем не могат да си противоречат логически. Затова нека се опитаме от следните две предположения да изведем правилното, непротиворечиво заключение:
1. Тялото ми функционира като чист механизъм в съгласие с природните закони.
2. Все пак, въз основа на неопровержим и непосредствен опит зная, че управлявам неговите движения и мога да предвидя следствията от тях, които могат да имат решаващо значение; в този случай чувствам и поемам пълната отговорност за тях.
Единственото възможно следствие от тези две положения е следното: Аз (“аз” в най-широкия смисъл на думата, т.е. всяко съзнателно мислещо одухотворено същество, което е означавало или осъзнало себе си като "аз") [3] е лицето, доколкото изобщо съществува, което управлява "движението на атомите" в съгласие с природните закони.
Когато принадлежиш към културен кръг, в който определени понятия са имали или имат у други народи по-широк смисъл, но около теб вече са стеснени и специализирани, можеш да си позволиш да формулираш горния извод с толкова обикновени думи, колкото това налага самият проблем. Звучи богохулно и безумно, ако, изразявайки се по християнски, заявим: "Значи, аз съм Господ Бог". Нека обаче за момент не обръщаме внимание на това и поразмислим дали горното следствие не се приближава най-плътно до едно биологично доказателство за съществуването както на Бога, така и на безсмъртието.
Всъщност този възглед не е нов. Доколкото знам първите сведения в тази насока ни водят поне 2500 години назад. Още в ранните големи Упанишади на индийската философия тъждеството Атман = Браман (личното Аз съвпада с вездесъщото и всеобхващащо вечно Аз) не бива схващано като богохулство, а обратно – като най-дълбоко вникване в природното действие. Всички изучаващи Веданта са се стремили, щом могат да проговорят, да асимилират тази голяма мисъл.
Също така мнозина мистици, в продължение на векове, независимо един от друг и все пак в пълна хармония (като частиците на идеален газ) са описвали уникалното си преживяване с думи, равносилни на поетичния израз: "Deus factus sum" ("Станах Господ Бог").
Тази представа е останала чужда на западното мислене, макар Шопенхауер и други да са я застъпвали и въпреки че истински влюбените при вида на обичаното същество осъзнават, че мислите и радостите им не само си приличат, а са дори едно и също нещо. За съжаление влюбените обикновено са дотам заети с изблика на чувствата си, че не могат ясно да мислят – и затова много приличат на мистиците."
Това е извадка, ако те интересува, можеш да прочетеш целият текст
... цялата статийка включва и биографична информация, също така интересна..., но аз акцентирам главно на последната част - Епилога с подзаглавие "Детерминизъм и свободна воля"(от книгата "Що е животът? От гледна точка на физика" с автор Ервин Шрьодингер)
Приятно четене на който го интересува темата!
La Hija de La Noche
|
Re: Амфетамин и екстази [re: Amme]
