|
"Ако се наложи ще философствам и аз,но нека първо да погледнем какво казват различните науки:физика,билогия,генетика и т.н.Все пак, колкото и да не е самостоятелна наука философията, се опира на достиженията на науката - баш тази, дето има материален израз - доказателство е експериментът!- естествените науки: физика, химия, биология, генетика и т.н."
Добре, нека да видим наистина какво казва науката, тя в никакъв случай не е в противоречие с идеите, които застъпвам.
Първо искам да направя уточнението, че експериментът никога не е бил и не е абсолютен критерий за научност. Такъв критерий е аргументативността - от Аристотел та чак до днес. Това означава всяко съждение правилно да следва от предходното, като критерий за тази правилност са законите на мисленето, формулирани пак от Аристотел. Така че няма нищо ненаучно в метафизичните разсъждения относно произхода на света, стига те да са коректно аргументирани....
Да започнем отзад напред – твърдиш, че науката казва какво представлява светът. Да започнем с науката, която би трябвало да описва битието и да открива законите на които се подчинява. Какво точно представлява материята, какво стои в основата на всичко? Точки или континуум? Цели числа или реални числа? Прекъснатост или свързаност? Как е устроен светът? Как би трябвало да се описва? Борбата между тези противоположни възгледи е почти толкова стара, колкото е физиката, и не дава никакви признаци за затихване.
В действителност в историята на физиката - и особено в историята на схващанията за материята - везните се накланят ту към едната, ту към другата страна в този спор. С течение на времето вълновата механика довежда до квантова теория на полето, която запълва света със завихрени и препокриващи се континууми - по един континуум за всяка елементарна частица. Преди около 40 години, теоретиците се мъчеха да формализират тази картина в една обща схема, наречена аксиоматична теория на полето. След това бяха открити квантите. А сега точките се заменят с непрекъснати струни... или пък мембрани?...
„Едно от поразителните открития на квантовите физици е, че ако разбиваме материята на все по-малки и по-малки парченца, в крайна сметка ще стигнем точката, в която тези парченца - електрони, протони и т. н. - повече не притежават отличителните черти на обекти.
Например мнозина от нас си представят електрона като някаква миниатюрна сфера или като сачма за въздушна пушка, която се движи в кръг с голяма скорост, но нищо не може да бъде по-далеч от истината. Макар че един електрон може понякога да се държи сякаш е компактна малка частица, физиците са открили, че той буквално не притежава измерение.
За повечето от нас е трудно да си го представим, защото всичко на нашето равнище на съществуване притежава измерение. И все пак, ако се опитате да измерите ширината на един електрон, ще откриете, че това е невъзможна задача. Електронът просто не е обект от рода на тези, които ние познаваме.
Друго откритие на физиците е, че електронът може да се проявява или като частица, или като вълна. Ако изстреляте един електрон към екрана на изключен телевизор, когато той докосне фосфоресциращите химически вещества, които покриват стъклото, ще се появи миниатюрна светлинна точка. Единичната точка на въздействие, която оставя електронът върху екрана, ясно разкрива типичната за частица страна на тяхната природа.
Но това не е единствената форма, приемана от електрона. Той може да се разтвори в мъгляв облак енергия и да се държи като вълна, разпространяваща се в пространството. Когато един електрон се проявява като вълна, той може да върши неща, които никоя частица не може. Ако бъде изстрелян към бариера, в която са направени два процепа, той може да премине едновременно и през двата. Когато вълноподобни електрони се сблъскат, те дори създават интерференчни картини. Електронът, като някакъв герой от приказките, който непрекъснато си мени формата, може да се проявява или като частица, или като вълна.
Тази типична за хамелеона способност е обичайна за всички елементарни частици. Тя е присъща и на всички неща, за които някога се е мислело, че се проявяват изключително като вълни. Светлината, гама лъчите, радиовълните, рентгеновите лъчи - всички те могат да се променят от вълни в частици и обратно. Днес физиците смятат, че елементарните явления не следва да бъдат класифицирани като само вълни, или само частици, а като някаква отделна категория неща, които са винаги някак си и двете. Тези неща са наречени кванти, а физиците смятат, че те са основният материал, от който е направена вселената” – пише М.Талбот в „Холографската вселена”.
И това отговаря на общоприетата теория, описваща елементарните съставни части на материята и фундаменталните природни сили - с изключение на гравитацията, която теория доби особено развитие през последните няколко десетилетия. Физиците до такава степен са убедени в нейната вярност по същество, че я наричат “стандартен модел”.
Струнната теория, ако е вярна, влече след себе си радикална промяна в нашите схващания за пространство-времето. Може би тази теория най-накрая ще постави мостове между науката и религията и ще се престане с религиозния и научен фанатизъм. Защото ако наистина се докаже, че материята всъщност е съставена от енергия, доста учени и религиозни глави ще си прехапят езиците.
Частици или вълни? Интересното е, че гледната точка на Левкип и Демокрит напомня удивително гледната точка на съвременната наука. Те предполагали, че всичко се състои от атоми, неделими физически, но не и геометрично; че между атомите има празно пространство; че атомите са неразрушими; че винаги се намират и ще се намират в движение; че съществува безкрайно количество както атоми, така и техни разновидности, различаващи се една от друга по форма и размер...
Забележи – този възглед не влиза във противоречие с изложения от мен по-напред възглед, а именно, че съзнанието е неделима част от онова, което стоив основата на реалността. Ако успеем да достигнем до най-долните аспекти на битието, до корените му със съзнанието си и ще можем да го контролираме във която си искаме точка от времето и пространството. Нещо, твърдяно от много мистици. Тази нелокална структура, която ние споделяме с природата ни прави едно цяло със нея, психически да се включим във нея и да живеем в синхрон със нея...
Ние сме едно цяло със единната структура лежаща в основата на материята и енергията; структурата е непрекъсната, продължителна, взаимносвързана и нелокална. Каквото и да лежи в основата на взаимносвързаните вълнови модели, описани от квантовата физика, ние сме това. Тук много важно е да се разбере какво ще рече нелокална.
В своята обща теория на относителността Айнщайн смайва света, когато казва, че пространство и време не са отделни неща, а са плавно свързани и част от едно по-голямо цяло, което той нарича време-пространствен континиум. Въпреки привидната отделеност на нещата на равнището на явния ред, всичко е едно безшевно продължение на нещо друго, а в края на краищата дори неявният и явният ред взаимно се преливат и сливат.
Та както казах по-напред - Съзнанието и материята съществуват в единство. Съзнанието, материята, времето и пространството са съставни части на цялостност, лежащи в основата на космическия порядък. Нито едно от понятията – пространство, време, енергия, материя и съзнание не може да бъде разграничено реално от останалите понятия....
"А как е съществувала материята преди да се появиме ние хората?Ще се съгласиш ли с мен,че са минали много милиарди години преди първо да се образува земята,а след това живота,а в по-късен етап човешкото "съзнание".Как е съществувала материята без съзнание?
Не не ми казвай съзнание има цялата материя?Или може би бог?или само ние хората?
Като заговори за време заедно с безусловния космос Айнщайн отхвърля представата за безусловно време – за стабилен и постоянен световен времеви поток, бликащ от вечното минало към вечното бъдеще. Усещането за цвят, е вид възприятие. Така както космосът е просто една възможна последователност на материални предмети, така и времето е просто една възможна последователност на събития.
Субективността на времето е обяснена най-добре чрез думите на самия Айнщайн. “Преживяванията на един индивид, казва той, ни изглеждат като серия от събития; в тази серия простите събития, които ние си спомняме, изглежда, че са подредени по критерия ‘по-рано’ и ‘по-късно’. Тогава за всеки отделен индивид съществува времето Аз, или субективното време. То само по себе си е неизмеримо. Всъщност аз мога да свържа числа със събитията по такъв начин, че по-голямото число да се отнася към по-късно събитие.”
Самият Айнщайн отбелязва още: "Космосът и времето са форми на интуицията, които не могат да бъдат отделени от съзнанието, подобно на възприятията ни за цвят, форма и размер."Според общата теория на относителността: “времето няма независимо съществуване, което да е отделено от поредицата събития, чрез които го измерваме”.
И като заговори за сънища - относителността на времето се изживява ясно в сънищата. Въпреки че това, което виждаме в сънищата, ни изглежда, че продължава часове, всъщност се случва само за няколко минути или дори секунди. При употреба на халюциногени понятието време изобщо не съществува – това от личен опит....
Информацията, която имаме за скоростта на преминаване на времето, е базирана на относителни отношения.На равнището на нашия всекидневен живот нещата си имат много определени местонахождения, но според физикът Бом интерпретация на квантовата физика показва, че на субквантовото равнище, нивото, на което действа квантовият потенциал, местонахождението престава да съществува.
Всички точки в пространството стават равни на всички други точки в пространството и е безсмислено да се говори, че нещо било отделено от друго нещо. Това е именно качеството „нелокалност".
За нас е абсолютно невъзможно да достигнем до самата материя. Никога не можем да излезем извън мозъка ни и да знаем какво е “навън”. И никъде не можем да докоснем небитието, нито да се ударим в абсолютното битие.
И да се изясня, защото явно не ме разбираш съвсем : действителността е реално съществуваща, но нашите представи за нея са илюзорни защото сме приели, че материалният свят е единствено съществуващият. Илюзията се явява като следствие от самонадценяване на собствените ни способности за реално възприемане и оценка. В този смисъл илюзията е повърхностно знание, а не несъществуваща действителност, както си ме разбрал, че я възприемам...
"Замисли се по въпроса, че нямаме сетиво за гравитоционното взаимодействие, а то ни "държи" на Земята! Чат ли си, че това взаимодействие е извън възможните манипулации на съзнанието - квито и др. примери да дават разни психари..."
Еми замислих се... Гравитацията е силата на привличане между телата в следствие на тяхната маса. Масата на дадено тяло е неговото количество материя. Поради гравитацията, обектите в близост до Земята падат към нейната повърхност. Обект, който вече е на повърхността, изпитва притискане надолу поради гравитацията. Ние чувстваме тази сила като тегло.Нютон казва, че гравитационната сила между две тела е право пропорционална на техните маси. Колкото е по-голяма масата на двете тела, толкова е по-голяма силата им на привличане....
Закона още казва, че гравитационната сила е обратно пропорционална на разстоянието между двете тела, умножено по себе си.Но гравитацията вече няма нищо общо с притегателната сила на Нютон. Дори не е сила в истинския смисъл на думата. Превърнала се в чисто геометрично понятие, гравитацията е едно изкривяване на единството пространство-време. И отново понятията променят смисъла си. Пространствено-времевия континуум вече не е някаква непроменлива, статична рамка, независима от явленията, които протичат в нея. То е "гъвкаво", моделирано от материята, която съдържа. Една звезда например "дълбае" временно-пространствения континуум и принуждава близките до нея предмети (планетите, но също и светлината) да следват криви траектории, следващи нейното изкривяване...
И какво? Замислих се и не разбрах за що трябва да имаме сетиво - за да отчитаме пространствено-времевите изкривявания ли? Защо?...
"Това, което се случва в главата на субекта -без никаква езикова игра, без формиран абстрактен образ е: запис, натрупване на инфо от сетива. Доказателство: и тез, които нищо не мислят, не говорят и т.н. не! - също се нуждаят от СЪН (наблюдава се при пеленачетата, най-вече).
(Сънуването е процес на преподреждане на връзките на записите, с цел минимизиране на енергиите на връзките. Иначе започва прегряване на мозъка (голямо наличие на ИЧ-вълни от неточни,, нерезонансни взаимодействия), които са позивна за формиране на по-дългите вълни управляващи обвивките на частите на мозъка и генетично "казват" - стига с постъпващо инфо, я да подредим случилото се, че да се махне "горещото" - иначе ще коагулираме!!!)
При това преподреждане се ГУБИ част от постъпилото инфо! - първи път
Второ: на различни места в мозъка се записват отделните части от фотографските образи - отделни чертички-граници между светло и тъмно - тези места са "регламентирани" от ген-подложката. Естествено, при "възстановяване" на този образ БЕЗ-сетивата, се губи още от постъпилото инфо. Например губи се "пълнеж" на образа - само границите са важни.
Тогава - трето, и чак ТОГАВА- Съзнанието е това което "запълва" пропуските по "свой образ и подобие" - абстрактният образ е напълно МАНИПУЛАТИВЕН - с квито и думи да го обговориш - то, той не съответства по никой начин на "обективната действителност", която е предполагаемо външна състояние - измислено от нас, та да ЗНАЕМ към какво се стремим! Вапцахме я!!!"
Не разбрах много какво инфо се губи и колко пъти.... обаче този възглед за записа и отделни места в мозъка за отделни спомени, записи на зрителна информация и т.н ... изобщо тъй наречените енграми не са намерили потвърждение в опита и са много спорни. Тази тема е отхвърлена от невропсихолога Карл Лешли в резултат на негови и на други учени експерименти и изследвания. „Лешли тренира плъхове да изпълняват разнообразни задачи, докато преминават през лабиринт. След това хирургически отстранява различни части на мозъците им и отново ги подлага на проверка. Целта му е буквално да изреже частта от мозъците на плъховете, която съдържа спомена за уменията, добити при преминаване на лабиринта. За своя изненада открива, че която и част от мозъците им да изреже, той не може да унищожи техните спомени. Често се случва двигателните умения на плъховете да намалеят и те тромаво да се препъват през лабиринта, но даже с отстранени масивни части от мозъците им техните спомени остават напълно непокътнати.
Ако спомените имат определени места в мозъка по същия начин, по който книгите имат определени места на библиотечните рафтове, защо хирургическите грабежи на Лешли изобщо не им въздействат? Единственият отговор за Прибрам изглежда е, че спомените не са разположени в точно определени мозъчни области, а по някакъв начин са разпилени или разпръснати из целия мозък. Проблемът е, че той не познава механизъм или процес, който може да обясни такова състояние на нещата....
Лешли е още по-малко убеден и по-късно пише: „Понякога чувствах, докато преглеждах данните за локализирането на следите на паметта, че логичният и неизбежен извод е: запаметяването и научаването на нещо изобщо са невъзможни” Друго откритие на Лешли е, че зрителните центрове на мозъка са също удивително устойчиви на хирургическо изрязване. Той открива, че дори след като се отстрани до 90% от зрителната кора (частта от мозъка, която възприема и тълкува това, което окото вижда) на плъх, животното все още може да изпълнява задачи, изискващи сложни зрителни умения. По същия начин проведено от Прибрам изследване разкрива, че до 98% от оптичните нерви на котка могат да бъдат прерязани, без сериозно да се накърни нейната способност да изпълнява сложни зрителни задачи.
Това е все едно да вярваме, че публиката в някое кино може да се наслаждава на филма дори и след като 90% от филмовия екран липсва, а неговите експерименти отново са предизвикателство спрямо стандартното разбиране за принципите на работа на зрението.”, казва още в книгата си „Холографска вселена” М.Талбот.
"произходът на съзнанието следва-случва се, след смяна на околната среда, след раждане и е дълъг период на самообучение на биокомпютърът ни, на принципа "проба-грешка" - обикновено - първите седем години са съществени; по-късно, пубертетски се изменя пак заради околната среда и вътренуждите ни , и т.н. - непрестанно се изменя като ОТНОШЕНИЕ към формираните абстракции в гънките на кората на Гл. мозък. Пълна диалектика и обмен на инфо с окръжаваща среда."
Няма да ти отговар аз, а отново науката в лицето на световноизвестния неврохирург, провел потресаващи изследвания на главния мозък, с огромен принос в съвременната неврофизиология, Уайлдър Пенфилд от книгата му „Тайната на съзнанието" : „Според Дарвин, някога, много отдавна, е станало ефектно / и досега необяснено/ събитие: безсъзнателната и инертна материя започнала да осъзнава себе си и заобикалящия я свят. Въпреки че механизмът на това събитие-чудо се намира в пълно противоречие дори с най-разчупените научни разсъждения, правилността на това метафизично предположение се смята за вярна от само себе си, а решението на проблема мълчаливо се преадресира към бъдещи изследвания. Изследоватерите дори не са постигнали съгласие с това, на какъв еволюционен стадий е възникнало съзнанието. Но убеждението, че съзнателността е присъща само на живите организми и че тя изисква високоразвита централна нервна система, е основен постулат на материалистическия и механистически мироглед. Съзнанието се разглежда като продукт на високоорганизирана материя / централната невна система/и като епифеномен на физиологичните процеси в главния мозък.
Вярата в това, че съзнанието се произвежда от главния мозък, не е съвсем произволна. Тя се основава на голям брой наблюдения в клиничната и експерименталната неврология и психиатрия, които сочат тясна връзка между различни аспекти на съзнанието и физиологични или патологични процеси в главния мозък - травми, тумори или инфекции.
Тези наблюдение без съмнение демонстрират съществуването на тясна връзка между съзнанието и главния мозък, но не доказват задължително, че съзнанието е продукт на мозъка. Логиката на този извод на механистическата наука е доста съмнителна. Съществуващите данни могат да се обяснят по съвършенно друг начин.
За илюстрация може да се използва такъв прост пример като обикновения телевизор. Качеството на изображението и звука строго зависи от правилната работа на всички компонинти, а повреда или счупване на някой от тях ще доведат до специфични разкривявания. Телевизионният техник може да открие повредения компонент по характера на изкриваванията на картината и да отстрани повредата, като смени или ремонтира необходимите детайли. Никой от нас няма да види в това научно доказателство за това, че програмата се генерира в телевизора. Всъщност такъв тип е изводът, получен от механистичната наука по отношение на мозъка и съзнанието.”
Вероятността човешкият разум да се развие от химическия или първобитния океан благодарение на някаква случайна последователност на механични процеси, някой много удачно беше сравнил с вероятността ураган, пронесъл се над гигантско сметище, случайно да сглоби "Боинг-747".....
"А като безкрайнизираш фатално, че само и единствено "опознаваме" света чрез абстрактен образ - няма как да "видиш" взаимодействията, т.е. СЪЩЕСТВУВАНЕТО - защото то е вън от абстракта_идея. Идеята не съществува като реалност, но правещото, познаващото идеята се гърчи и пъшка за сътворяването и запазването й, като по този начин се хаби! Грешно тълкуваме това като : Идеите влияят на материята, която ги създава! Обатното е: първично е гърченето на материята за заформяне на абстрактен образ- вторични са мъките да го задържим или да се освободим от него - пак дейност на материята. .........
Чист философски вид имат ... софизмите. Служат за забавление, а не за знания. Тук-там, по некое остроумие се завихря и ... това е: пак не знаем какво представлява Света...
Ами, съжалявам философите, но науката казва какво представлява Света!
И, ако искат да са в час - ще трябва и към нея да поглеждат от време на време..."
Материализмът е една от най-често срещаните форми на така наречения редукционизъм, т.е. поредният опит да се сведе цялата богата и многообразна действителност до някаква, обявена за основна и единствено важна нейна част. За материалистическия редукционизъм е характерно, че се опитва да изведе и обясни всички духовни, душевни и изобщо психични преживявания и функции към физико-химични процеси. С други думи материалистическият подход към действителността, подобно и на религиозния, почива на безкритично приети на вяра предпоставки и поради това не е и не може да бъде научен.
Големия немски философ и математик Едмунд Хусерл остроумно отбелязва, въпреки че решаването на диференциални уравнения от един математик е психологически процес, то не психологията, а математиката е единствено компетентна да се изкаже по въпроса дали неговото решение е вярно или не.
Точно по същата причина естествените науки не са компетентни да се решават въпроси от рода има ли Бог или не, що е духовно пробуждане и т.н.
Съществува вечно битие. Дали ще го наречем: Дао, Атман,, Шуня, Бог, Аллах, Айн Соф, Абсолют, Безименното, Непостижимото, реалността на субатомно ниво и т.н. няма значение. Всеки от нас, който съзнава себе си, съзнава, че Е, т.е. всеки от нас е уникален лъч, аспект на това вечно Битие. И доколкото ние сме живи, съзнаващи себе си същества и смятаме самото си съществуване за благо, то самото вечно Битие, като основа и извор на нашето съществуване има същите характеристики.....
La Hija de La Noche Редактирано от Amme на 01.03.08 01:29.
|
Re: Амфетамин и екстази [re: бoбo]
