|
Такаа, от къде да започна се чудя... Забъркал си някаква материалистична каша, бегло загатвайки различни спорни въпроси oт областта на философията,психологията, физиката – доста забързани и недокрай обмислени твърдения, които видиш ли би трябвало да са общоприети от всички...
Само че не е така. Въпросите, които зачекваш са предмет на спорове и дискусии сигурно от как съществува философията и науката като такава. А именно – кое е първичното – материята или съзнанието?
Ти явно си приел за верен подхода на диалектическия материализъм и явно симпатизираш на философите Маркс и Ленин... Понеже в написаното ясно личат следните твърдения – „Материя” е философска категория за обозначаване на обективаната реалност, дадена в нашите усещания, съществуваща вън и независимо от тях.”, мисъл, която принадлежи на Ленин и също така „Първична е материята, а съзнанието е функция на високо организираната материя.”, ти по някакви причини смяташ този възглед за очевиден, но чевидността му се заключава единствено във факта, че това твърдение е изказано лично от Маркс...
По нататък налучваш пътеката, но непонятно защо си правиш различни изводи, от тези, които бих си направила аз. Защото, да - сигурно така се формира образът който възприемаме чрез едното от сетивата си – очите – като проекция в мозъчната кора, окото превръща светлината в електрически сигнали посредством разположените в ретината клетки. Тези електрически сигнали достигат до зрителния център на мозъка. Сигналите са тези, които формират образите, които виждаме, когато погледнем през прозореца. С други думи, всичко, което виждаме, се формира в мозъка ни.
Така напред излиза един факт - Ние виждаме формирания в мозъка ни образ, а не гледката, видяна през прозореца. Нещо повече – мозъка тълкува и данните, получени от другите ни сетива също. Вкусът, който усещаме като „ягода”, е само създадено в мозъка възприятие. Това е така, защото човек не може да докосне, да види или да вкуси истинската ягода. Така че през целия си живот ние живеем с възприятия- копия. Тези копия обаче са толкова реалистични, че ние никога не разбираме, че те са копия.
Ти изглежда приемаш, че образите се формират в мозъка, но твърдиш, че първоизточниците им са отвън. Обаче никога не можеш да докажеш това си твърдение, защото не си в състояние да излезеш извън съществуващите в мозъка ти възприятия. Следователно, човек никога не може да разбере какво става извън неговите възприятия. Така че, да кажеш "навън съществува друго,различно от теб, първоизточник", всъщност би било неоснователно предположение, защото няма нищо, което да бъде представено като доказателство. Нещо повече, дори и отвън да има първоизточници, то тези "първоизточници" отново ще бъдат видени в мозъка, което означава, че наблюдаващият ще се отнася към формираните в мозъка му образи.
Следователно такива твърдения са недопустими, защото хората не са способни да достигнат до "материалните еквиваленти", които предполагат, че съществуват. Което твърдение е прекрасно излюстрирано от следното изказване на философа Д. Бъркли: „Ние вярваме в съществуването на предметите само защото ги виждаме и докосваме и те ни се показват чрез възприятията ни. Нашите възприятия обаче са само представи в мозъка ни. Ето така, предметите, които възприемаме посредством възприятията си, не са нищо друго освен едни представи, които не са никъде другаде, а в мозъка ни... Тъй като всичко това съществува единствено в мозъка, то това означава, че ние се заблуждаваме, като си мислим, че Вселената и предметите имат съществувание извън мозъка ни. Следователно, нито едно от заобикалящите ни неща не съществува извън нашия мозък.”
Дори и да не приемеш този извод накрая за верен, все пак не можеш да докажеш по никакъв начин и че той не е верен.
Да, Слънцето сигурно „не изгрява за да ма види” – обаче не можеш по никакъв начин и с никакви средства да докажеш, че има отделно понятие „Слънце”, различно от твоето възприятие за „Слънце”, отделно от тълкуванието, което прави твоят мозък, когато го възприема.
И между другото, това, че не всеки умее да левитира, не прави левитацията невъзможна – има множество документирани случаи на левитация - може би най-известният е с Йосиф от Купертино (1603-1663), който често левитирал, понякога в продължение на два часа. Друг известен случай е със света Тереза от Авила. В източните религии, като хиндуизма и будизма, също има документирани случаи на издигане на хора над земята. Всъщност, в източната мистика левитацията изглежда е просто поредната свръхестествена способност на посветения йогин – една от сиддхите, които е придобил вследствие на себеусъвършенстването си.
„Съзнанието е "отношение", когато влагаш ЗНАНИЕ в понятието "съзнание".
Съзнание е възможността да осъзнаваш, не да ЗНАЕШ.
С това определение за съзнанието направо изби рибата – Защо ли хората са си блъскали главите през хилядолетията назад във времето да се чудят какво ли е това съзнание, дори го сочат като една от последните големи неразгадани загадки. Е, ти явно си я разгадал....
А ето какво казва Кейт Флойд, психолог от Вирджиния Интермонт Колидж по този въпрос: „Противно на онова, което всеки знае, че е така, може би не мозъкът създава съзнанието, а по-скоро съзнанието създава видимостта на мозъка - материя, пространство, време и всичко останало, което на нас ни харесва да интерпретираме като физическа вселена."
Според един съвременен възглед за разбиране на вселената, обективният свят не съществува, най-малкото не по начина, по който сме свикнали да вярваме. Това, което е „извън нас", е необятен океан от вълни и честоти, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да я възприемат и да я обърнат в пръчките, камъните и другите познати обекти, които изграждат нашия свят. Това не означава, че няма камъни и зрънца пясък извън нас. Това просто означава, че един камък има два ра злични аспекта на своята реалност. Когато преминава през филтъра на лещите на нашия мозък, той се проявява като камък. Но ако можем да се отървем от нашите очни лещи, ние ще я преживеем като една ин-терференчна картина. Кой от тези аспекти е реален и кой - илюзия? А може би и двата...а може би нито еди н от двата...
Докато ти и последователите на диалектическият материализъм твърдите, че материята съществува независимо от съзнанието има и друг възглед, че материята не може да съществува извън и независимо от съзнанието. Съзнанието и материята съществуват в единство. Съзнанието, материята, времето и пространството са съставни части на цялостност, лежащи в основата на космическия порядък. Нито едно от понятията – пространство, време, енергия, материя и съзнание не може да бъде разграничено реално от останалите понятия.
Та така, малко дългичко стана, закоето се извинявам, но...
La Hija de La NocheРедактирано от Amme на 27.02.08 03:48.
|
Re: Амфетамин и екстази [re: бoбo]
