Ей начетох се на всичко тук!
"Човешкият мозък просто е начина, нашата вселена да се осъзнае, и съответно е нейн господар. "
Я пак?

Туй, че не си в час, че от високоорганизираната материя се пръква Гл. мозък при Човек, че това е подложката за "запис" на фотографски образ, че това става в гънките на кората на същия, че е "външен" белег, значи - не се унаследява, че тази временна памет-запис, мозъкът може да я манипулира, защото това са стоящи вълнички от елмагн. поле, и след манипулации да си "прави" абстрактен образ, който донякъде отговаря на комбинации от "видяното" със сетивата и затуй е ИДЕАЛЕН образ - щото не съществува във физическото пространство-време ... къде отиваш? Къде съм аз, къде си ти?..

Че аз ако бях само и единствено рефлексия в твоя мозък-съзнание - що не ме изманипулираш, да не ти противореча, например?!.
Щото просто: трябва да ПРИЗНАЕШ, че съществува друго , нещо вън от твоето съзнание, и независещо от неговите закони. Тогава и само тогава се налага да спориш - когато имаш нещо извън себе си, неуправляемо от теб.

Човек никога не притежава чувство за мярка спрямо
нещата,които харесва.Такава е човешката природа.
човекът никога не е господар на чуствата си.Напротив техен роб е.човек не е господар дори в собственето си тяло.човек вярва в това,в което иска да вярва!

Съзнанието е "отношение", когато влагаш ЗНАНИЕ в понятието "съзнание".
Съзнание е възможността да осъзнаваш, не да ЗНАЕШ.
Знанието идва след построяването на първата концепция, а тя е: "нещо различно от мен".
Какво ще осъ-знаваш, като не знаеш? Светът се фотографира върху кората на главен мозък, пък той, този Гл. мозък, като осъзнае, че онова там дет свети е Слънце и то, хоп! изгрява- и започва да СЪЩЕСТВУВА; ей, мааму стара - Замунда банана бенд пееха:"Слънцето изгрява, за да ма види!..."
Ми, ха направете тъй да "мислим", че да не тежим на-към-то Земята! Левитация и прочие...
Осъзнал ли си, че съществуване означава взаимодействие? Че има открити от нас закони, по които стават тези взаимодействия? Не сме ги постановили ние, чрез мозъка си!
За "избиване" на комплексите от концепциите - най-лесно (пък и най-правилно и доказано от отдавна) е възприемането на материята като първична, създаваща останалото като форма и съдържание, включая идеалното и съвместното им съществуване за познание. И -се откриват законите по които си взаимодействат...
Всичко е в главата ти и земята и звездите и вселената,колко удобно цялата вселена чака чрез нас да се осъзнае,че сме неин господар и да чака заповеди от нас.Ха да те питам тогава моножеството на манделборт след като съществува независимо от нас хората и независимо от материята,като една реална абстракция как съществува?
Човекът е нищо друго от един нижтожен чарк една прашинка в колосалната машина на вселената.