|
По същата логика и аз мога да кажа, че мислиш на базата на това, което ти се иска да е... т.е приела си един модел, едно обяснение за мозъка и неговата работа, който сигурно е общоприетият за сега такъв, но не е нито единственият нито най-верният от многото съществуващи.
Класическият начин на изучаване може да е да се класифицират, разделят, разчленят нещата на съставните им части и по този начин от частното да се правят изводи за цялото. Но това не е единственият начин за изучаване на каквото и да е - включително на мозъка, на зависимостите и на космоса, на каквото се сетиш друго.
Защо толкова упорствам да ми се даде определение за здраве? Защото по моделите, които си изучавала и от които се ръководиш болестта се разглежда като нещо отделно от човека, като един пришълец, който е дошъл от някъде и който трябва да прогоним посредством терапии, лекарства и т.н
Но болестта не е неканен гостенин - тя е в резултат от процеса на живеене, който е неделимо цяло - свързана е с мисловните нагласи, нашите и на околните ни, с вярванията ни - нашите и обществените, изобщо с начина ни на живот. Лечебната сила е вътре в нас самите - отвън може да ни се помогне само да я оключим и да достигнем до нея, в случай, че не можем сами да го направим.
В тази връзка наскоро четох за един експеримент със амфетамини. В две стаи са разположени по десет души. В първата стая деветима получават стимулиращ амфетамин, а на десетия се дава сънотворен барбитурат. Във втората стая - ситуацията е наобратно. И в двата случая обаче десетия се държи точно както останалите в компанията. В първата стая този, който е консумирал барбитурат вместо да заспи става оживен и разговорлив, а във втората единственият, който взема амфетамин - заспива, заедно с останалите, които са на барбитурати. От кой дял точно се ръководят реакциите на тези хора, спрямо съответните медикаменти? Защо не действат както се очаква да действат?
Ами плацебо ефекта? Предполагам са ти познати хиляди случаи на експерименти и реални излекувания на хора, посредством плацебо? Това как се връзва с модела на мозъка със светващите и загасващи лампички? Или може би в определени зони са замръкнали всички лампички, но човек някак си може само със силата на намерението си, силното си желание или нещо друго, необяснимо, да си ги запали пак? Може би нашият ум има моща да премахва брадавици, да се справя с ракови образувания, да изчиства бронхите, да наподобява болкоуспокояващата сила на морфина, но тъй като ние не съзнаваме, че притежаваме силата, трябва да бъдем подлъгани да я използваме. Да речем като ни кажат, че това е ново мощно, чудодейно лекарство, а всъщност е обикновен солен разтвор. И ако повярваме на първото - могат да се случат и чудеса, в зависимост от силата на вярата ни или на доверието ни към лекаря, който ни го дава. Изглежда, че дори и в науката вярата има някакво място...Кой знае...
И още нещо - казваш, че наркоманията не е здраве. От къде знаеш? Какво точно е здраве, за да може да се каже, че наркоманията не е здраве. Знам, че това е общоприето тълкование, сигурно аксиома, и не твърдя, че наркоманията е здраве, но все пак - какво е здраве? И защо наркоманията не е здраве.
Обвиняваш ме в неинформираност, некомпетентност, неразбиране. Няма да ти отговоря със същото - отдавам почит на качества като скромност и смирение и не се считам за нещо повече нито от теб, нито от който и да е друг човек, и за това не изпитвам необходимост да обвинявам.... Няма да си позволя да ти давам съвети какво да правиш, какви мнения да имаш и какви да нямаш, нито ще си позволя да правя констатации за това какво и колко разбираш. Това е излишно, понеже не мисля да приемам нещата лично - ти си имаш твоето виждане за нещата, аз моето. Ако ти се говори по темата, говори, мисля, че поне аз имам какво да науча.
А и още нещо - тази реплика: "Затова те не могат да се въздържат да друсат, като им се доиска, дори да знаят-т.е челния дял да им казва, че могат да умрат, че тия пари им трябват за храна на детето, че не е добре да продадат на майка си телевизора и т.н."
- не важи за абсолютно всеки случай на наркомания, т.е не е вярно, че абсолютно при всеки наркоман тази зависимост е нарушена. Винаги съществува и изборът да изчакаш кротко да ти премине абстиненцията, но да се спреш до определен допустим етап. И не всеки загърбва този избор. Не и в 100% от случаите. Пак си е до хора.
П.С И само като тема за размисъл: Не може ли да се разгледа нормата, здравето, отклоненията, уврежданията и т.н от гледна точка например на отместване на събирателната точка, и в частност - наркотичната зависимост, депресията, болестите като проявления, психологически и физически симпоми, в следствие на енергийно разбалансиране и отместване на събирателната точка.
И това е само още един друг поглед, друго разбиране, различно от класическото на значението и действието на мозъка... Защо трябва да е по-малко или повече вярно? Просто е поглед през друга призма, друга от много...
La Hija de La Noche Редактирано от Amme на 16.02.08 19:15.
|
Re: Амфетамин и екстази [re: passion flower]
