преди 11 години запо4нах да се друсам с котки и глутет,имах си аптека и си взимах на воля докато не нашибаха системата с рецептите. отказах се за известно време,но както си вървях по булеварда видях приятел надрусан с херца. така запо4нах и тоя шит. за годините имах ремисии за по година дори,обиколух цяла европа с еди алтернативен пътуващ цирк,където най-много отвреме на време някоя линия да опъна или пък някой друг картон,супер инцидентно и нецеленасо4ено търсене.после на два пъти по година живях в храм на харе кришна където се отказах напълно и само бледите спомени на предишната еуфория понякога ми напомняха в какво положение съ била. при всяко едно завръщане от някоя дале4на страна не минаваха и 2 седмици и пак отново продрусвах-я с херца,а в последните две години със субситол. този път не е по-разли4ен от останалите преди месеца се върнах от корсика и не се мина и седмица и запо4нах пак със субситола,като вдигнах дозата до небесата,като взимах по един хап на ден венозно. на 31.01.2007 взех последната си доза. абстиненцията ми мина като по у4ебник с абслютно вси4ки описани симптоми,синдрома ме вкара в пета глуха,дори в съня не намирах успокоение,а се събуждах (ако изобщо заспивах ) дори по-нещастна и от ве4ерта. днес за първи път не усещам физи4еската зависимост,просто минах през долината на смъртта. но запо4ва психи4еската борба,а аз винаги съм била губещата в нея. не и този път,си казвам,но едновременно с това мисля как да си намеря пари да се надрусам сега ВЕДНАГА ,ако ще и 100 пъти по-силна абстиненция да ме тресне после. днес съм готовоа на вси4ко за да се надрусам пак. но оставам в нас,гледам в една то4ка,4ета наркомански книги и си представям как кръвта разцъфва в помпата,а после кика. много ще има да си го ме4тая докато не се захвана с нещо,а знам и след това. 11 години. просто няма нищо друго на света,нищо друго,което да се доближава до това 4увство,дори стотна 4аст...и това ме връща отново и отново. преди докато имах гадже заедно се друсахме,после заедно избутвахме ремисиите,сега съм сама и макар да споделям с маика ми,която прави вси4ко възможно да ми помогне,аз имам нужда да говоря с хора,които знаят то4но за какво става дума. бих оставила телефна си за някой който иска да ми звънне,но дали ще си помогнем взаимно да спрем или ще се пуснем пак по наклонената плоскост,не става ясно. и двамата трябва да имаме едно на ум един за друг. ..и никога нищо не се знае...аз знам 4е искам да се откажа сега,помня 4е съм била щастлива и без да се друсам...не искам да съм зависима,не искам да си давам парите за дрога,няма по-гадна абстиненция от субситоловата,и освен субситол,или херца или който и да е друг опият не избива синдрома...а това,дали съм се отказала отменението си,4е няма нищо по-добро на света от опиятния кик-това едва ли някога ще стане. ина4е нямаше да съм баналния наркоман който съм сега.

Редактирано от Hepaзбpaнa! на 05.03.08 22:28.