"харесвам", "любимите моменти"
Не знам точно защо, но това ми звучи мечтателно, нетрезво, може да е предрасъдък, внушение, но такова ми е усещането...
Ако трябва да съм искрен, мисля, че за да се произнасяш с такъв "разкрит" от мен нюанс(въобръжаем!??),парадоксално ти е "широко около врата" или живееш с такава илюзия, от една страна, и от друга-не познаваш добре материята-Новия завет(не че аз го познавам добре), включително и посланията на апостолите.Мисля, с извинение,че за позицията и разбиранията ти има значение и това, че си жена!
Извинявай, че говоря така, стремя се да го правя в името на истината,доколкото я разбирам, иначе не ми е достатъчно интересно...
Обикновенно почти винаги се получава така-задълбавам, стигам до негативни "пластове", често почвам да боксувам там, на хората им става неприятно!?, обаче иначе пък на мен ми се струва като "празно(приятно) бърборене".Мисля, че не винаги може да се съчетава само приятното с полезното, още повече с истината за разни неща.Обикновенно в такива случаи се казва, че истината е относителна,а също така и ,че на хората не им харесва да се казва истината, включително и защото е относителна,но не само заради това-хората искат да живеят в мътноватост-в нея да "ловят риба"(в мътна вода)
Не ми е много ясен, конструктивен, постинга, малко те критикувам, правя разсъждения със съмнителна стойност...,пак парадоксално обаче това е израз на уважение и признание спрямо теб, иначе нямаше да се опитвам да бъда искрен, при това по този досаден?, неясен, начин, да си разкривам собствената "мътноватост"!
Поздрави!
|