аз - искам да знам:
как вървят взаимоотношенията ви сега?
почнахте ли да разговаряте? /не е нужно да е някакво споделяне на съкровенни тайни помежду ви - питам за съвсем простички разговори като между две спокойни човешки същества/
смеете ли се заедно понякога?
изобщо позближихте ли се?
изглежда ли ви по-разумен или по-спокоен,или може би по-улегнал?
сдухан ли е?отчужден ли е или продължава да се вижда с приятелите си?
знаете ли дали не е с нови приятели?
може би е сменил компанията?
той самият какво казва за себе си?
и - може би най-важното - ходи ли на психолог?
какво му е отношението към тази част от лечението? /тя е почти винаги задължителна, защото насочва позитивното отношение на вече спрелият наркоман към реалността и затвърждава способността му да живее в нея, здраво стъпил на земята, без да има нужда от нищо, за да я приема такава каквато е./
разбира се това човек си го прави и сам /особено ако е късметлия, така че реалността да му се разкрие още в началото от по-приятната си страна, така че да не му се налага да се мъчи много, за да я приеме и да спре да бяга от нея.../, но все пак това е риск човека да не успее да затвърди в себе си най- важното умение за оцеляване - да приема нещата такива каквито са, да не бяга от тях и да се справя с тези, които може да промени.
има хора /поне аз срещнах такива/, които така и не успяват до край да се помирят с живота в истинския свят и понякога имат нужда от забежки.
между другото ние повечето сме такива по един или друг начин - разпускането след изморителен ден, независимо от метода е пак такова бягане от реалността до известна степен. въпроса е колко далече имаш нужда да стигнеш, за да избягаш от нея разпускайки.
....на някои им е достатъчно да се видят с приятели или да заминат нанякъде; на други да послушат музика на някое парти или просто сами в къщи;
трети се отпускат зацикляйки пред телевизора или писи-то; пети променят реалноста, хилейки се на някоя историйка със Багажа или роман на даниел стийл,кой знае...повечето от нас гледат и да пафнат по някой джоинт или да пийнат по някой коктейл на открито...много от познатите ми в момента бачкат здраво и голямото им разпускане е линийка кока на някое парти с колеги; някои от тях пък се забиват в репетиционната и по цял ден дрънкат нещо, защото иначе ще изперкат покрай ревовете на 3 мчесечното си детенце...
въпросът е,че всички обичаме да си изкривяваме мозъците, за да се отпуснем...мозъците и мисленето и заобикалящия ни свят, за да си дадем почивка от реалността и задачите, които ни чакат там....
е точно в това бягство е номела - да си намериш готино такова.истински приятно и ефективно бягство без то да променя същността ти;без почивката да има последствия;без разпускането да се окаже впускане в поредният порок защото не си издържал на реалността.
това имах предвид - че някои се научават самички да си разпускат ефективно без да се въвличат наново в поредния порок и промяна на личността,без да се пропият или да се продрусат на бяло 7 дни в седмицата,или по-лошо да продължат с някъв друг опиат уж само от време на време за парти, както прави един мой познат...
номера на психолога е точно да утвърди онази вяра в собственото съществуване и способности, че да нямаш нужда от разпускане, в което искаш да избягаш не просто от делничния ден,ами и от собствения си мозък.
имам един такъв приятел в момента и ми е много мъчно за него....спрял е повече от година.спрял е дори гадната заместителна програма, на която се лекуваше след хероина...чист като роса от няколко месеца....
обаче толкова не може да помири себе си с реалния свят,че всеки път, когато ще се ходи нанякъде, ще има много хора и приятничко парти на хубаво място/което по моему е повече от достатъчно,за да се отпуснеш и да забравиш истински за работа и задължения/...той има нужда не просто да се отпусне, а да бъде тотално абсолютно неузнаваемо и отвратително различен /това е разпускането за него/
1. - трябва задължително да не мисли като себе си и да не се държи като себе си, за да му е удобно в реалния свят/примерно в реалния свят на споменатото парти/
/т.е. още не може да свикне с трезвото си АЗ, а и не го кефи особено./
2. - светът около него също трябва да е различен от реалния, за да се чуства комфортно или поне приемливо в него...
и тъй като няма власт да промени нито себе си нито света в този момент, избира просто да се надруса /само за тази седмица...заради партито/
с две думи - доста е преебан.
както беше спрял съм убедена,че до един месец идеята само-за-партито ще се е превърнала в само-за-да-отида-на-работа или само-за-да-пия-кафе-с-това-момиче.... и така нататък и така нататък и светът ще става все по-непоносим и все по-ужасен с досадната му непоправима реалност и както трудно я възприема сега, толкова по-ужасно и невъзможно ще му е да я приема дори и за една минута след време....
всъщност ТОВА Е ПРИНЦИПА НА ЗАКАЧАНЕТО !
поправете ме ако греша.
соро за лиричното отклонение за човек,който вълнува само мен, но исках да ви дам жив пример на нещо конкретно:
има хора, които не успяват сами да се помирят с реалността.
успяват да спрат и не взимат с години, но така и не намират път към действителността и начин да съжителстват с нея. такива хора, дори и спрели винаги си остават нуждаещи се от нвякакви драстични методи да разкарат света и живота, в който живеят, защото не могат нито да се примирят с него, нито да го променят, и въпреки че имат възможностите да бъдат щастливи и нещата им като цяло си вървят добре - те не го осъзнават; те имат нужда да излизат от кожата си; да бягат от себе си колкото се може по-надалече; да променят света, който виждат защото реалността ги наранява или плаши.
това им е работата на психолозите. да научат този човек,че светът е нормално място за живеене и няма нужда да бягаш от него; че ти самият си такъв какъвто ти избереш да си и наркотикът не може да те промени, така че да станеш нещо по-различно или по-преуспяващо или кой знае какво.
работата на шибания психолог е да ти подскаже, че ти и реалността сте едно и е нормално да съжителствате без да бягате един от друг, просто защото това е невъзможно.
номерът на психолога е да ти помогне да мислиш за себе си в реалните си граници, така че да нямаш нужда от нереални такива.
та както казах - всичко това можеш и самичък да си го направиш, но има хора, които не успяват....затова няма нужда да откривате от кой тип е синът ви.
мисля,че е добре да продължите и с останалата част от лечението на един наркозависим както си му е редът.
ваш избор,но се надявам да си ме разбрала и да се съгласиш,че не е лошо да го направите,ако още не сте го направили.
дано всичко продължава да е ок с вас. как е баща му?
моля те, отговори ми на въпросите и също ми кажи какво мислиш за психо-сеансите и правите ли нещо в тази насока.
само хапчета не си е работа повярвай ми.това не е грип,за който ти изписват антибиотик и като ти свърши скатулката си вече ок.
спрелият от няколко месеци наркоман все още не е не-наркоман.опасността си я има. и е толкова по-голяма,колкото по-небрежни сте вие към нея.
не искам да те плаша.моля те просто да си разумна,каквато според мен беше и досега през всичките тези месеци.
чус и те чакам да пишеш.дано да е скоро.
още веднъж - ужасно много се радвам за успеха ви и от сърце ви пожелавам да е завинаги.пазете се и умната
плз пиши възможно най-скоро и ако можеш наистина ми отговори въпрос по въпрос,за да мога да си изясня картинката около вас.
поздрави
|