|
Тема |
Re: до Ланфеар [re: Meckaлитo] |
|
Автор | Amme (Нерегистриран) | |
Публикувано | 25.07.06 03:54 |
|
|
Здравей Мескалито,
Всъщност от къде идва името ти...искам да кажа защо си решил да приемеш него...иначе знам
Интересни прозрения си получил и ако имам някакво макар и косвено участие...е, радвам се
Тази аналогия с "Пътуване към Икстлан" е много яка ...особено, ако действително си го "почувствал", "видял" - защото действително е така - наскоро и аз го забелязах, макар и не точно по този начин.
Препрочитам си книгите в момента и наскоро и аз завърших "Пътуването" и сега се прехвърлих на "Сказания за силата" - преломният момент, според Ксендзюк. Понеже съм забелязала, че осъзнаването ми до момента не може да прескочи "Пътуването" и да премине към "Сказанията", въпреки и да съм чела нататък, някак не съм готова, тоналът ми се плаши зверски.... но сега...мисля, че времето дойде, трябваше да минат години и да се случат много неща междувременно....а това което си ми написал го приемам като знак...не ме питай защо...не бих могла да го обясня.
Хубаво е, че си се спрял със съжалението - то не е необходимо нито на мен нито на теб, нито на никого - просто съм взела такива решения и си понасям отговорността за тях...а обликът на тази отговорност не е непременно отрицателен, дори и така да изглежда на пръв поглед...искам да кажа - изобщо не го приемам като понасяне на наказания и т.н истории ...цялата работа има и положителен аспект....
И накрая искам да завърша с една мисъл на Кришнаурти, незнам...може да намериш нещо в нея и за себе си.
"Не се стремете към освобождаване, за това може да е нужен целият ви живот. Вие вече сте свободни" Кришнамурти
Исках да завърша така, но с риск пак да се олея с писането ще добавя и обяснението на Ксендзюк, понеже иначе малко провисва в пространството
"Сталкерите постъпват по подобен начин: те променят поведението си, без да разсъждават, сякаш вече са се променили. Това е хитра маневра: караме събирателната си точка леко да се придвижи към положението на другия характер или психологически тип, а най-добрият начин да го направим е просто да заявим(на първо ясто на себе си): "Аз вече съм такъв"".
Да ме питаш за кво ти ги разправям тия работи...не знам точно...просто на такива мисли ме наведе и ги споделям а и по принцип другото, което забелязах е, че когато пишем нещо го правим повече за себе си и към себе си, за да си изясним нещо за нас си, нищо че думите са насочени към някого или в отговор на нещо...
|
| |
|
|
|