Amme, в тази идея "осъзнати сънища срещу наркозависимост"/клин клин избива има хляб. И на мен ми се въртят същите мисли в главата. Казвам го като човек, който не е бил истински закачен през цялото време, но е опитвал наркотици и идеята да ги намирам ме е обсебвала тотално в определени моменти-месеци наред, така че всичко друго да е без значение - знам какво е това. Да не се заблуждаваме, че осъзнатото сънуване (с което също имам опит) веднага и изцяло ще измести жаждата да се надрусаш (защото "не си си бил намирал място" заради един или друг проблем и защото си бил искал да отпъдиш въпроса за смисъла/безсмислието на живота ти; защото си си втълпил, че си "самотен" и че си се провалил в опитите си да си полезен на другите и още какво ли не - все самонавивки, зад които стои дегизираният проблем за "трансцеденталния глад"). Но между двете в продължение на години ще има сериозна и жестока конкуренция - поне ще има противопоставяне между равни по сила съперници. Да, правилно казаха по-горе, че материалните придобивки не са стимул да спреш и въздишането по тях не е причина да почнеш.
В момента нямам натрапчив импулс да се дрогирам. Любопитство - да, но не обсебване, и лесно го отпъждам, като си помисля за "...довечера - осъзнати сънища". Така е от няколко години. И аз загубих най-близкия си човек, и приятели, и много пари, и здраве, и самоуважение, и моят "бивш" свят рухна из основи. Но, странно, това не ме тласка към дрогите. И не минах на антидепресанти, въпреки съвета на лекарката си. Права си, че да се научиш на осъзнато сънуване - което няма странични ефекти - не е лесно и това отказва мнозина - по-лесно е да се боцнеш. Някои ще кажат: и да успея, това (да имам осъзнат сън) ще ми се случва рядко, я веднъж, я два пъти в месеца. "Отпиши го тогава...
...А аз всеки ден имам нужда от доза..." Като човек с опит заявявам, че 2 пъти в месеца е напълно достатъчно. Поне при мен от такова количество настъпваше насищане - умът ми не искаше повече, от повече се изнервях дори - и се захващах с разни "земни" работи, ефектите и настроението от преживяването ме държаха дълго, със седмици. Гладът за изменени състояния на съзнанието, в които си осъзнат (надрусване или осъзнато сънуване) беше утолен. Усещане, че нефизическата част от мен е "нахранена", дори когато осъзнатият сън не е бил приятен (понякога, рядко, и това се случва). Това е същата храна, която тя взима от наркотиците. Но след еуфорията не следва дисфория - като обратно движение на махалото. Състоянието "осъзнато сънуване" не е "дълбоко ненормално" и шантаво. То си е естествено. Като не искате, не го свързвайте с Кастанеда. Може да го погледнете и от съвсем друг ъгъл.
Не исках да звуча нравоучително, просто при мен накрая дрогите отпаднаха от само себе си от "борбата с променлив успех". Не чета морал, нито здравна беседа. Да допълни някой друг, който също е бил като магарето между 2те купи сено - какво е станало при него.
За тежко зависими нищо не мога да кажа - не е моят случай.
|