Здрасти той
Не знам какво да ти отговоря, а много го мислих, тва от както си го написал...
Знам, че принципно е така както казваш - хероинът е симптом, а не самата болест, но не съм сигурна че знам причината - явно трябва да помисля още...
Ми не ми беше трудно детството, освен в моментите, когато аз не си преувеличавах нещата, знаеш пубертета е сложна възраст, обаче не е имало нещо да не ми е наред, чак пък много....
Семейството ми беше изключително свястно, никакви проблеми в това отношение, напротив даже...
Никога мъка, страдание и неприятности не са ми били мотив да друсам, даже са ме питали преди често какъв ми е проблема, та друсам, ама тогава нямах никакъв проблем - само търсене на изменени състояния на съзнанието с каквото ми попадне
Само едно гадно чувство ме гони от как се помня - това, че всичко ми се вижда безсмислено, целият живот, цялото блъскане...просто не ми е ясно за какво като животът е толкова кратък и без това....тва е просто не намирам смисъл в този театър ... май само за "контролираното безумие" се сещам като възможно решение и изход....
Не намирам смисъл нито в борбата, нито в бездействието, нито в кариера, нито в семейство...абе никъде...но пък това нищо чудно и да е следствие, незнам, ама и преди си беше така, само сега е по-обострено....
е, и покрай хероина ми е все едно дали има или няма смисъл де, иначе тази мисъл много ме е тормозила и още ме тормози само сега не ми пука...като в оня виц от темата с вицовете - "....Дреме ми!"
Е, поне се успокоявам и с мисълта, че някога Буда като е видял умрелия човек си е задавал същите въпроси -"Какъв е смисълът? Какво като съм принц, ако един ден и аз ще се превърна в студен труп?" и т.н После се е отказал от царство и почести и е отишъл в гората да търси смисъла, и май го е и намерил...може би за това така ми допада осмократният му път за освобождение....и аз искам да го намеря, но най-вероятно търся не там където трябва....но пък от друга страна - ако няма нищо, което да е по-важно от нещо друго....незнам...
Е, конкретната причина поради която мисля се подкарах по-сериозно е като почина майка ми...беше си и си е и до сега голям удар по света ми, какъвто го познавам....но пък години преди това друсах, но тогава стана на сериозно, преди това мисля че и закачена не бях....
Тва с психолога не е лоша идея, ма както има една приказка "като се знам какъв съм инженер и ме е страх да отида на доктор"
Извини ме, май всичко дето писах е доста объркано, и мерси за идеята да се опитам да го разплета
Daughter of the Night Редактирано от Amme на 12.07.06 13:11.
|