Ти си много деликатен и много интелигентен.
Опитваш се да разбереш защо знам неща, които, по твоя преценка не би трябвало да знам, ако съм това, което предполагаш.

Ще ти отговоря на личните въпроси: кто дете бях жертва на тежки побои, които по-късно доведоха до амнезия, с която обаче се преборих. Майка ми беше много тежко болна (рак+хистеря), боледува 10 години. Почина когато бях на 16. Аз се ядосах на живота и рших да не му позволя да ме пречупи. Това и направих. Била съм и пренебрегната, и обвинявана в какво ли не, и тормозена, и подигравана от раднините си.
Никога нищо не съм получила даром. Наложи ми се да взимам много трудни решения, понякога с лоши последствия за мен, само и само в името на това, да се уважавам (аз съм една много суетна химера). Животът, такъв, какъвто ми се озъби, никак не ми хареса. Не знам какво ми стана, но в момента, в който се намерих с лице срещу него, стиснах юмрук и го фраснах в муцуната. Оттогава досега само това правя. Не винаги го побеждавам, в повечето случаи той мене, но винаги се боря. До край. Общо взето, това е.
Не мисля, че съм единственият човек с проблеми и не си въобразявам, че моите са най-тежките. Не са. Има хора, които са страдали и страдат много повече. И не е моя работа да ги осъждам за техните решения. Но когато решаваме нещо, ние влияем не само върху своята съдба. Ние понякога променяме живота на другите. Сещаш ли се, кой е следващия ни избор?

Зависимостта от наркотика е резултат от неговата съвместимост като молекула, с рецептори в организма, предназначени за улавяне на други вещества, които нашето тяло само синтезира, защото са му нужни. Най-просто казано, молекулата на наркотика "се закача" там, където не и е работа, и променя биохимията на висшата и периферната нервна система. Това е най-просто казано причината за зависимостта. Осъзнаването и неприемането на зависимостта е първата ктачка към отказа. Но да промениш биохимията на нервните процеси е трудна работа. Колко трудна, зависи от индивидуалните особености на всеки от нас. Някои успяват да се справят сами, други имат нужда от лекарска помощ, за да оцелеят физически по време на абстиненцията. Това не е въпрос само на воля!

Моята причина да вляза тук е факта, че аз самата можех да избера бягството от душевната и физическата болка чрез някаква форма на самотерапия - било антидепресанти, било алкохол, било нещо по-силно, само за да забравя.

Не мисля, че този форум е само за хора, които гледат само как да се надрусат. Не мисля, че наркоманите са глупаци, умиращи от скука. Но и не мисля, че са привилигировани персони, на които светът е длъжен. Мисля, че освен мен, всички останали също са хора. Когато трябваше да се справям с проблемите си, аз бях сама. Не виждам защо трябва да бъде така и с другите.

Може би греша? - Кажи.