Не съществуваха, до момента, в който не ги видях, че съществуват... И не защото сега са се появили от нищото - просто сега ги видях.... Не става въпрос само за мен, а и за всеки, който ще търси по тия пътеки себе си.... не мога да кажа, че абсолютно няма какво да се намери тук, нито мога да кажа, че за някого би било от полза това, което ще намери...но нищо не ми пречи да споделя това, което виждам, не знам, макар и тия пътища да бъкат от навалица от желаещи, повечето хора общо взето не знаят какво търсят, и защо са свърнали насам... и общо взето се лутаме със затворени очи и протегнати ръце, опитвайки се да намерим обратния път...
Какво ако искам да си отворя очите и да се огледам? Може по-лесно да открия и обратния път и дали има нещо напред също, защо ми е да крия, че и това ме интересува? И нямам нужда хора, които не са стъпвали тук да ми казват, че няма нищо и гоня Михаля сама искам да видя, тъй или иначе сама си плащам цената за престоя...
Абсолютно "да" и абсолютно "не" ли? Казваш, че аз го твърдя тва ли? Явно, ако съм твърдяла някога подобно нещо, съм била много в грешка
Незнам, сигурно си прав/а. По-добре кажи от опит ли говориш и как стана при теб - макар и не винаги това, дето е добро и работещо за един, директно да е добро и работещо за друг...
Не мога да спра да търся - дали ще ги наречеш оправдания, алтернативи, странични погледи, отговори на въпросите "защо" и "как"....
Дори и да изглеждам отстрани като същинский Хамлет с дилема ...няма да спра да търся и да се търся, сигурно докато Смъртта не дойде и не сложи край на търсенията и не ми отговори на въпросите...
А сигурно си противореча, защото няма нищо праволинейно и еднозначно, всичко е противоречиво, целият живот е такъв...
А и защо да няма алтернативи и алтернативни начини за справяне с проблема? Колкото повече, толкова по-добре. Да не би традиционните да работят на 100% и да не би да работят за всички еднакво? Ако беше така отказването щеше да е като да щракнеш с пръсти, а не е така.
"Друга алтернатива освен теб няма. (точка)" - Така е, но....Алтернатива за какво? Това го има по моя път, дали ще го приема като проклятие или като изпитание, дали като учител или като палач, дали като повод да се взема в ръце или да се отдам на отчаяние....си зависи само и единствено от това до какво осъзнаване на действителността съм достигнала.
Така или иначе просто слагам щриха на собствената си индивидуалност, върху общото платно на художника Живот. А картината е цветна и никой щрих не се повтаря нито е по-значим или по-незначителен за Картината...просто е различен, своеобразен и необходим.
Ние сме същества, които принадлежим на Смъртта и като такива, отговорност за действията си носим единствено пред нея....
Daughter of the Night
|