Aлтернативен метод:lucid dreams / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

Наскоро ми попадна книгата на Алексей Ксендзюк "Дългият път на маговете". Там прочетох едно възможно обяснение на забраната на растенията на силата. Ще постна малък откъс:

"Вече са налице две реакции: ответните удари са нанесени по най-важните центрове на Кастанедовата система. Първият е планетарната забрана на индолните триптаминови халюциногени. Подобна забрана би била разбираема, ако ставаше въпрос за масово приложение на тези вещества в психофармакологията. Но достъпът до тях е затворен и за учените, които в лабораторни условия изучават изменените състояния на съзнанието. Разбира се изнамерени са редица поводи за тази забрана и все пак според мен причината е странна.

Има къде-къде по-опасни психотропни вещества, които разбира се, не се използват в масовата медицина, но учените имат разрешение да работят с тях. Не говоря за силните наркотици - морфин, омнопон, промедол и др., те се произвеждат от фармацефтичната промишленост, използват се при определени заболявания и, разбира се се изучават от учените.
Големите индолни халюциногени (ДМТ, ДПТ, псилоцибин, буфотенин, гармин, гармалин, ЛСД, ибогаин и др.) са попаднали в списъка на най-страшните и опасни отрови. Редом с тях хероинът изглежда като обикновена цигара. А всъщност всички изброени по-горе вещества дори не водят до биохимична зависимост, така че, строго казано, те не бива да се наричат наркотици.

Разбира се, далеч не само (може би и не толкова) книгите на Кастанеда са довели до забрана на халюциногените. Официалната версия се опира на това, че употребата на халюциногените води до мутации. Явно нещата стоят именно така. Но аз (както и вие) зная и друго: етиловият спирт предизвиква разрушителни (на първо място за мозъка и ЦНС) мутации. По-просто казано - водката, уискито, джинът, ромът, дори сухото вино, ако се употребява редовно. По отношение на мутациите водката отдавна е изпреварила всеки индолен халюциноген, обаче не съм чувал дори за един проект относно нейната забрана.

Втората реакция на книгите на Кастанеда е доста по-интересна и бих казал - по-изящна.
Както знаете, най-бързото и впечатяващо преминаване във второто внимание става през сънповидението.....

Идеята за осъзнатото съновидение сама по себе си е напълно невинна. Можете всяка нощ да имате осъзнато съновидение, но никога няма да станете виждащ съновидения маг, тъй като никой не ви е научил да пренасяте поне нещо (например недостъпна наяве информация) от съновидението в реалността на будното съзнание. От друга страна, самото пребиваване в осъзнатото съновидение (lucid dream) е много ярко и вълнуващо преживяване. Обикновенно хората имат осъзнати съновидения няколко пъти за целия си живот.

Ето го капанът - прост като всичко гениално. Стивън Лаберж и неговите единомишленици от Станфордския университет се заемат да разработят методика, която би позволила на всеки за кратко време да да се научи да влиза в осъзнато съновидение. Те безусловно са успели да постигнат това, защото влизането в lucid dream е първата и най-проста процедура в технологията на съновидението при дон Хуан. По нататък те положили всички усилия, за да отвлекат съзнанието на сънуващия от възможното проникване на външни сензорни сигнали.......

За разлика от "растенията н а силата" съновидението не може да се забрани - то е нещо фино, вътрешно. Хайде да го превърнем в приключение, от което няма да има никаква вреда, а само полза от психотерапевтична гледна точка......

За това няма да се извърши интеграция. Сънят си остава сън, а действителността - действителност. "

Постнах допълнителна информация и за осъзнатите сънища, защото мисля, че и това е важно. Понеже търся нетрадиционни методи и начин за справяне със зависимостта. Никой от традиционните не ми е по вкуса, а съм сигурна, че трябва да има прост и естествен начин, по пътя на най-малкото съпротивление и с минимум усилия човек да се справи с проблем от такова естество. Много често съм се питала, дали пък ние не го раздуваме прекалено, дали не го правим да изглежда по-голям, отколкото всъщност е? Съгласна съм с Ксендзюк, че тези начини за влизане в съня изкривяват представата и отклоняват човек от "войнският път". От друга страна за хората, които не вървят по него, но имат разни проблеми с психиката си биха могли да се окажат и от полза. Ето още малко от книгата:

"Като добри рекламни агенти те направили всичко, за да концентрират вниманието на сънуващият върху това, което му е нужно - приключения, фантазии, проработване на травмиращ материал, което безусловно помага да се лекуват фобии, натрапливи идеи, неувереност в себе си, други неврози, т.е превърнали съновидението или в ярка и примамлива приказка, в която сънуващият винаги може да бъде главен герой, или във психотерапевтичен сеанс, при който вместо хипнотичен сън се използва естествен (а това би трябвало да бъде много по-ефективно), а хипнотикът сам създава лекуващата ситуация (което също е много по-ефективно, тъй като никой хипнотизатор не ви познава толкова добре, колкото вие самите)."

Та така вторият алтернативен метод, който бих искала да обсъдим е осъзнатото сънуване и как би могло да помогне за едно справяне със зависимостта. И тук не ми се вярва много да има хора, които да споделят личен опит, но все пак нищо не се знае. Това са нови и невероятни методики, но смея да вярвам, че биха били успешни, ако въобще за някого са постижими. При всичкио случаи е добре да се знаят, да се изучат, да се допуснат от разума като възможни.
Понякога решението може изобщо да не е в тази плоскост, в която го търсим