Бележки на преводача
1) мнението на съставителите на ФАК-а не е задължително да совпада с мнението на преводача Wink
2) в англоези4на среда состоянието на съзнанието под воздействие на аяхуаска (и не тсамо) понякога се обозначава като "сън" (dream);

1. Обща информация

1.1 Аяхуаска; определение
Тази отвара, нари4ана още "яхе" в Колумбия, "айяуаска" в Эквадор и Перу ("лоза на мертвите", "лоза на душата"; "айя" на езка кечуа означава "дух", "прародител", , а "уаска" - "лоза", "лиана", "връв"), "каапи" в Бразилия, се приготовлява от лианата Banisteriopsis caapi. Нарязани пар4ета от лианата се варят заедно с листа от който и да еот многочислените ДМТ-съдържащи растения (в това число Psychotria viridis, Diplopterys cabrerana, Мimosa hostilis и много други), в резултат на което се получава отвара, съдержаща силнодействащите растителни алкалоиди хармалин, хармин, d-тетрахидрохармин и често N,N-диметилтриптамин (ДМТ). Това народно средство в продължение хилядолетия се е използвало за вход в свещения, свръхестествен свят, за изцеление, прорицание и поклонение. Далеч не всички рецепти за приготвяне на това средство включават растения, съдържащи ДМТ или други триптамини. Аяхуаска често наричат само лианата Banisteriopsis caapi, и в много култури я исползват сама по себе си.

1.2. История
Исползването на аяхуаска за получаване на визионерски переживявания ,съдейки по богатството на съответстващата митология, представлва най-древно явление. Скални рисунки от доколумбово време много прили4ат на картините на съвременни аяхуаскероси, които, както е прието , отразяват видения, при4инени от яхе (прекрасен пример за подобни скални рисунки е приведен на стр. 127 "Plants of the Gods"). Освен това , пъвите писмени сведения за практики, свързани с тези растения,се появяват в средата на 19 век. Авторът бил Ричард Спрус, бивш английски учител, оказал се в числото на първите изследователи, извършили нелекоето пътешествие в басейна на Амазонка. Спрус едва не умрял от дизентерия и малария, но оживял и събрал една от най- крупните ботанически коллекции. В 1851 година, изследвайки горното ре4ение на Рио Негро в бразилската част на Амазония, той наблюдавал употребата на яхе. В 1953 година той два пъти се сблъскал с него в Перу. В своите "Записки по ботаниката на Амазонка и Андите" той описва съставките, приготовлението и въздействието върху собствения си организъм. За съжаление, от собствените си усещания Спрус описва бегло. "Записките" на Спрус не били публикувани до 1908 година. Коригирал ги Алфред Ръсел Уоллис, едновременно с откриването на теорията за еволюцията на Дарвин. Спрус предполагал, че за психоактивността на тази напитка са отговорни основно добавките, въпреки 4е споменава, че се счита 4е Банистериопсиса и сам по себе си въздейства на съзнанието. Образците, изпратени в Англия за химически анализ били намерени и анализирани 4ак столетие след това. В 1966 година те били все още психоактивни. Първото описание на обреда яхе, което привлякло всеобщо внимание, било публиковано в 1858 година от Мануел Вилявисенсьо, екуадорски географ. Своите усещания той описва като "полет" в най-прекрасни места. Основавайки се на разказите на местни жители, той съобщава, че те под въздействието на напитката получавали способност да предвиждат и намират верните отговори в сложни случаи - например, ако било нужно да се даде подобавщ отговор на посланика на други племена при заплаха от война; да се разгадаят плановете на врага посредством това вълшебно питие и да се избере правилна тактика за нападение или защита; да се изяснит, в случай на болест кой именно вещер е направил заклинанието, да се направи дружеско посещение при съседното племе или да се поканят техни хора на гости и най-накрая да се удостоверят вси4ки в любовта помежду си .Няколко ранни исследователи на северо-западната част на южноамериканския континент - Мартинс, Крево, Ортон, Кох-Грюнберг и други - също съобщават за аяхуаска, яхе и капи. Вси4ки те споменават за горска лиана, но не влизат в подробности. Към началото на двадесети век ве4е било известно, че използването на лиани от рода Банистериопсис за целителство, обреди за посвещение и шамански ритуали е разпространено от Перу до Боливия. В 1923 година на ежегодното събрание на Американската фармакологическа асоциация бил демонстриран филм за церемонията яхе.Към ефектите на тази напитка привлекли вниманието така също и други сериозни публикации, автори на които били Расби и Уайт, наблюдавали обряда яхе в Боливия в 1922 година, руските изследователи Вавилов и Юзепчук, провели полеви изследвания в Колумбия в 1925-1926 година, и Мортън, публикувал в 1931 година колумбийските записи на Клуг за Банистериопсис инебрианс." (от седьма глава на третото издание на Психоделическа Енциклопедия на Питър Стаффорд).

1.3. Легалност
Растенията, използваниза приготвяне на аяхуаска са, легални. Иначе стоят нещата с някои съдържащи се в напитката вещества. В САЩ изготовлението на аяхуаска само от самата лиана е напълно легално. Така, въпреки 4е аяхуаска не се явява забранен препарат, веществото N,N-диметилтриптамин се подвежда по списък 1 съгласно DEA (Drug Enforcement Association, Асоциация по контрол в-в), т.е. N,N-диметилтриптамин (ДМТ) е контролируемо и нелегално в-во. Въпреки 4е да имаш или продаваш растения, съдържащи N,N-диметилтриптамин, е законно, обработката им, приготовлението за употреба или намерението да се направи това противоречи на закона*. Въпреки 4е понастоящем бDEA не проявява интерес към забрана на аяхуаската в Щатите, във всеки момент ситуация може да се измени**. В много европейски страни, оба4е неотдавна имаше преследвания на синкретически религиозни организации, исползващи аяхуаска. Как вси4ко това ще се отрази на бъдещето на Аяхуаска, засега не е ясно, и понататъшното развитие на проблема изисква внимание. Относно процесите против употребата на Аяхуаска в Европа виж.: The OGD Annual Report - World Geopolitics of Drugs, особенно отчета за Европа - "Ayahuasca: From the Amazon to the Urban Jungles".

1.4. Възможна опасност
Съгласно историческите наблюдения, преди церемонията участниците съблюдават строга диета, без сол, захар, масла, мас, алкохол, а така също се въздържат от секс. Най-голямата физическа опасност от аяхуаската - ефектите от инхибиторите на фермента моноаминоксидаза(МАО). Тираминът-това е аминокиселина, нормално метаболизируема от моноаминоксидазата в 4арвата. После приема на вещества, инхибиращи действието на този фермент, МАО престава да метаболизира тирамин, постъпващ с храната. Вследствие на това нивото на тирамина в кръвта се повишава.Доколкото тираминът във високи концетрации въздейства на хормона епинефрин, това състояние може да доведе до хипертоническа криза. ( налягането може да се повиши до 180, а частотата на сърде4ния ритъм - над 100 удара в минута. Зверско главоболие вътрешни кръвотечения, инфаркт на миокарда,дори смърт) Тирамин се съдържа в месата, яйцата, млякото сирената, вината и, в общия случай, във вси4ки заквасени или по друг на4ин ферментирали продукти. освен това, хипертоническа криза можедавъзникне когато в съчетание с ИМАО се приемат симпатомиметици (МDMA, (мет)амфетамини, средства срещу главоболие, средства срещу кашлица (эфедрин, декстрометорфан и т.н.). Накрая, такава реакция могат да предизвикат някои треви- ефедра, йохимбе и др.

Продукти, богати на тирамин (перди прием и в продължение на действието на ИМАО следва да се избягват)

* сирена и кашкавали
* меса и колбаси
* риба
* бобови (грах, фасул, соя)
* местни екстракти и бульони
* екстракти от дрожди/бирена мая
* бира
* 4ервени вина)
* Кисели краставици и други туршии
* Бананова кора

Продукти със средно съдържание на тирамин(да не се прекалява с тях преди и след МАОИ, до 50-100 гр е безопасно)

* банани, авокадо, малинов сироп
* прясно/кисело мляко
* Шоколад
* Кофеин (кафе, чай, кола)
* Бяло вино
* Соев сос

Въпреки 4е са известни много слу4аи на употреба на храни с високо съдържание на тирамин съвместно с МАОИ без това да е довело до хипертони4на криза, все пак от елементарно уважение към традицията и към тялото си е по-добре да ги избягвате 1-3 дни преди и след употреба на айахуаска
Още по-опасни могат да бъдат взаимодействията на гореизредените храни с избирателните инхибитори на възвратния сертотонин ( някои антидепресанти- трициклически, хетероциклически, SSRI). Много други вещества, в това число капки за нос, противостресови препарати, (мет)амфетамини, ефедрин и псевдоефедрин, диетически таблетки, средства срещу алергии и опиати също могат по лош на4ин да взаимодействат с ИМАО. Зърнешът(Хармала Паганум) и Банистериопсис каапи не са така опасни, както другите ИМАО, но все пак са способни да доведат нежелательни взаимодействия това в особенно голяма степен касае SSRI.


1.5. Химия
В състава на аяхуаската влизат множество химически съединения; същността й не бива да бъде свеждана до обикновени химически реакции в мозъка. Ефектите на аяхуаската са толкова впечатляващи именно благодарение на взаимодействието на различните растения. При приготовлението на аяхуаска се използват буквално стотици различни видове растения, и всяко от тях по свой начин променя характера, уроците и резултатите на духовния опит. Но, най-опростенчески казано, ефектите се предизвикват от две вещества – инхибитор на моноаминооксидазата (ИМАО) и N,N-диметилтриптамин (ДМТ). Обикновено N,N-диметилтриптаминът се разгражда в черния дроб от ензима моноаминооксидаза. Но при наличието на инхибитор на този ензим N,N-диметилтриптаминът вече не се разгражда и нивото му в кръвта се покачва достатъчно, за да въздейства на съзнанието. N,N-диметилтриптаминът е основният източник на халюциногенни/ентеогенни преживявания. Подобно опростенчество обаче не описва съвсем точно това, което се случва всъщност. Пушенето на N,N-диметилтриптамин никак не прилича по въздействие на аяхуаската. Съчетаването на синтетичен N,N-диметилтриптамин и фармацевтичен ИМАО също има различен ефект. В случая на аяхуаската добавянето на всяко ново растение в отварата привнася нови преживявания. В миналото двете най-често съчетавани растения били Banisteriopsis caapi и Psychotria viridis. Лианата Banisteriopsis е источник на хармин и хармалин, действащи като ИМАО; някои предполагат, че тези вещества са доста активни и сами по себе си. Психотрия виридис е източник на N,N-диметилтриптамина. НАй-често основната съставка на напитката е Banisteriopsis caapi, а към него вече се добавят множество други растения, съдържащи N,N-диметилтриптамин. Днес в качеството на МАОИ се използва също и зърнеш (гробищник), или хармала (Peganum harmala). Той също съдържа хармин и хармалин. Но такива смески предизвикват и странични ефекти. Те обикновено се приписват на други съставки на използваните растения. Един от основните странични ефекти е гаденето. Аяхуаската традиционно се използва като средство за предизвикване на повръщане, което се цени от индианците като способ за очистване от паразити и бактерии. Диарията е друг обичаен страничен ефект на употребата на тази отвара. В отделни случаи се използват синтетични ИМАО, но те предават истинската същност на изживяването. Най-разпространените синтетични ИМАО са марплан и моклобемид (аурорикс).

1.5.1. Banisteriopsis caapi или хармала?
Мнозина тъврдят, что тези две растения са взаимозаменяеми. Наистина, и двете са ефективни инхибитори на МАО, но между тях има и отчетливи разлики както в химическия състав, така и в предизвикваните от тях усещания. Хармалата съдержит много алкалоиди, в това число вазицинон, хармалин, хармалол, харман, хармин, изопеганин, деоксивазицинон. Семената на хармалата съдържат смес от харминови алкалоиди в количество 2-7%. Хармалинът в зърнеша е много ефективен ИМАО и присъства в него в достатъчни, но все пак по-малки количества от хармина. Доказано е, че в големи дози хармалинът е невротоксичен при животните и предизвиква у тях дегенерация на клетките на Пуркиние в мозъка (вж. сайта Ibogaine Desk). Макар и дози от подобна величина да се употребяват рядко, хората, които този факт безпокои, могат да изберат в качеството на източник за ИМАО Banisteriopsis caapi, в която хармалинът присъства в нищожни концентрации. Химията на Banisteriopsis caapi е малко по-различна, същите харминовые алкалоиди присъстват в други пропорции. Тя например съдържа 0,2-1,3% смес от харминови алкалоиди. В зърнеша равнището на хармалин е доста по-високо (което може да обясни и нейната по-висока ефективност като ИМАО), а в същото време тетрогидрогарминът или отсъства, или се съдържа в значително по-малки количества, отколкото в В. caapi. Възможно е високото равнище на тетрогидрогармин в последната да е отговорно за явно отличаващите се субективни ефекти и даже за споменавания "телепатичен" ефект. Алкалоидите, изолирани от В. caapi, първоначално били наричани телепатин, докато в последствие изследванията не установили, че те и алкалоидите на хармалата са идентични. Макар и двете растения да съдържат сходни и ефективни в качеството си на ИМАО алкалоиди, важно е да се подчертае, что те се различават при употребата си както химически, така и субективно. Тук също е важно да споменем, че хармалата се използва и като средство, предизвикващо контракции на матката. Преди всичко за това й свойство са отговорни алкалоидите, които не притежават свойства на ИМАО. За да се избегне поне частично вътрешният прием на тези алкалоиди, се препоръчва екстракция на семената чрез варене, а не употреба на семена в цялостен вид. "Макар и до неотдавна хармалата да е била описвана като афродизиак, бедуините традиционно са я използвали при раждания и като абортивно средство, а също за наркоза; тези свойства са подтвърдени от опитите върху животни." (Отт, "Фармакотеон", стр. 202). "Освен бета-карболини, надземните части на зърнеша съдържат хинолизидинови алкалоиди като визицин (пеганин) и вазицинон, притежаващи свойството да стимулировать съкращенията на матката и евентуално затова отговорни за употребата на хармалата като абортивно средства. Близкият родственик на зърнеша, растението "бабини зъби" (Tribulus terrestris), се използва в тайската медицина при раждания......Анхузата (Аdhatoda vasica), съдържаща вазицин, се използва в тайската народна медицина като антиастматично, а в индийската - като абортивно средство." (Отт, "Фармакотеон", стр. 204)

1.5.2. Храната като катализатор
Интерес представляват съобщенията, че приемът на храни (разбира се, сувместими с ИМАО!) по време или след аяхуаска водят до нова вълна от допълнителни ефекти.Това може да доведе до объркване ако не сте уверени в този момент, че това, което сте изяли, не е опасно по време на действието на ИМАО. Нееднократно е било отбелязвано, че някои, приемайки отварата и не испитват никакви ефекти, изчакват достатъчно дълго време, после разочаровани решават поне да хапнат и тогава, съвершено неочакано ги връхлитат эфектите. Това явление е доволно разпространено, и от него може да се възползва човек, ако ефектите се проявяват бавно или не се проявяват. Обяснява се това , че ДМТ се свързва в4ерния дроб и постъпва в жлъчката, затова, когдто жлъчният мехур се изпразни в тънкото черво, това води до вълна от ефекти на ДМТ. Приемътна всякакви мазнини отключва отделянето на холицистокинин, хормона, предизвикващ съкращение на жлъчния мехур.

2. Употреба на аяхуаска

2.1 Традициона употреба и приготовление
Аяхуаска традиционно се употребява за изцеление на разума, тялото и душата. Яхе е известно като "великото лекарство" в северозападната част на Южна Америка, където го исползват в лечителството също така широко, както и пейота в Северна Америка. Благодарение на приписваното му посредничество със духовни същества, яхе помога намирането на необходимото средство или води до изцеление по духовен или магически начин.Противоположно на представата на западната медицина, се счита, че целителните свойства на яхе не зависят от това, кой именно - пациента или целителя - го е изпил. Обобщавайки тези представи, някой казал: "Природата лекува болестта, докато целителя развлича пациента". Други говорят, че аяхуаскерото "прогонва болестта чрез песни". В книгата "Visionary vine" Марлин Добкин де Риос е описала много от процедурите, исползвани в обрядите за изцеление. Във "Вълшебникът от горна Амазония" Мануел Кордова-Риос привежда друг поразителен пример:той продължил да использова аяхуаска за лечебни цели, при завръщането си към градски живот , след седем години прекарани в индиански плен. "Моите способи за лечение, - говори той, - на такива заболявания, като диабет, хепатит, левкемия, рак, паралич, ревматизъм, епилепсия, суисидална депресия и разстройство на различните вътрешни органи, много хора сметнаха за чудеса" (гл. 7, Психеделическа енциклопедия от П. Стаффорд). Амазонските шамани събират необходимите ингредиенти с много молитви, очиствайки се чрез пост. Вниманието и почитта в този период са много важни в ритуала аяхуаска. Даже сега, когато много от тези, които провеждат церемонии, сами отглеждат растенията, събирането им се провежда със същата любов и грижа. Банистериопсис каапи, основния МАОИ ингредиент, обичайно се употребява свеж. нарязват го и го варят в гърне на огъня, после добавят листа от Психотрия виридус. Сместа ври цял ден в мека вода от амазонската джунгла. Обикновенно при приготовлението на отварата ,на един участник се слага пар4е от лианата с дължина около 30 сантиметра и дебелина 2,5-3 см. Количеството листа от Психотрия виридус също зависи от числото участници в церемонията. понякога това растение не го исползват изобщое, а вместо него добавят други растения, богати на N,N-диметилтриптамин като журема( Мимоза хостилис). Когато напитката е готова, я пазят до началото на церемонията. Ако я пазят добре от вкисване, тя може да се съхранява известно е време. В церемониите, провеждани от опитни шамани, участниците отново и отново пият отвара, особено след почти неизбежното повръщане. Силата на напитката зависи от знанята и опита на шамана.

2.2 Приготовление и използване в наши дни
Съвременното исползване на аяхуаска предизвиква многочислени спорове. Многио хора търсят в аяхуаската още едно халлюциногенно развлечение. Большинството от тях никога не я пробват отново. По- приемливо е използвването на аяхуаска като ентеоген (от гр. "ентео" - Бог в нас). тезии хора търсят отговори на своите въпроси с помощта ан растенията в аяхуаската. Но даже в този случай за свещеността на аяхуаската нерядко забравят. Важно е да се подчертае, че колкото пове4е влагаете в своя експириънс, толкова пове4е вие от него получавате. В днешно време котлона често заменя огъня, тенджерата 4есто заменя гърнето, а осталото от приготовлението малко се е изменило. Въпреки че често Б. каапи се заменя от зърнеш(Паганум Хармала), понякога яхе все още се исползва*. За приготвянето е важно да се вземе чиста вода - дистилиранаили филтрирана, излишната варовитост на чешмяната вода може да снижи ефективността на отварата. За най-добра разтворимост на алкалоидите, pH на водата е важно да бъде между 4 и 5. Аскорбинова киселина(витамин С) или лимонен сок са напълно подходящи за подкиселение на водата . Много е важно да се надроби растителният материал колкото е възможно пове4е и да се вари минимум няколко часа. Прецедете, отделете първата варка , залейте растителния материал с още подкиселена вода и отново го варите. Продължавайте този процес до тогава, докато отварата не перестане по цвят да се отличава от водата. После смесете прецедената течност от всички варки и в сварете до намаляване на обема и. За достигане на нужната ефективност ,напитката изисква различни пропорции от различни растения. Даже приблизително да се каже , колко от кое растение за това е нужно е практически невъзможно. Много зависи от това, какъв е състава на всяко от наличните растения, къде и при какви условия е расло , колко е прясно и т.н. Опитът в това отношение е по-полезен от книжните знания. По-детайлна и практическа информация може да се намери в отчетите на употребявщите.

2.3. Свещено и светско
В течение на хилядолелетия древните култури са използвали ентеогени/халюциногени за достъп до света на Духа и получаване на сакрални знания в резултат на този контакт. За шаманоите тези вещества са били учители и наставници Постепенно те се научили да предизвикват екстатически състояния без помощта на тези вещества. За човека от древността всичко е било свещено, понеже всеки духовен и перцептуален опит е бил свързван с Бога, или, иначе, с това , което движи и взаимосвързва всичко наоколо. Приготовлението на средства , подобни на аяхуаската , за представителите на тези култури е било висша степен на свещеното. Целия процес по употреба на ентеогени протичал много сериозно. за участие в такива церемонии било необходимо пазенето на строги пости, преминаването на обряди по очиствне и много други подготвителни етапи. Във всичко това се изразявало уважение. Съвременната култура е забравила за свещеността на растенията-учители. В отсътствие на церемонии, ритуали и уважение към тези растения вероятността от злоупотреба е голяма . Още повече, че много от любопитните съвсем не са подготвени нито психологически или духовно , нито дори физи4ески за такова преживяване. За някои това е просто още едно екзотично развлечение или способ да разсеят скуката. Когато благодарение на тези растения те се сблъскат с опитности, способни коренно да променят целия им живот, те не знаят, какво да правят после.Ролята на учителя е също така много важна. Обърнете внимание, как лесно ние се доверяваме на чуждия опит, когато се учим да караме автомобил или дори да варим кафе, и как често не желаем да се учим от онези ,които в сътрудничество с природата , разширяват нейните духовни хоризонти. Аяхуаска е свещена за много поколения употреблявщи я хора.Техният опит показва, че да се изплзва това питие като случаен , "клубен" психеделик е най-малкото неразумно. Относящите се към нея като към свещенно питие придобиват както духовно, така и физическо здраве и благополучие.

(продължението следва)