Здравей, аз съм си купила пет книги, други съм си свалила, ето тук виждаш, че има повече:

http://www.sdabg.net/page.php?id=books

Подарих и на синовете ми по една Библия и тези книги, защото много съжалявах, че моите родители не са ме запознали с основните неща. Сега като се връщам назад осъзнавам, че винаги съм била вярваща, но нищо повече. Ходих в православна църква, но нещо се вдигаше в мен като отвращение - това целуване на ръката на поповете (а те с едни угоени кореми), хората целуват стъклото на иконите, и т.н и излизам без нищо в сърцето и главата си.
Ходих в католическа църква - една помпозна картина, една неискрена атмосфера, а когато предишният папа каза, че бил наместник на Исус на Земята се отвратих окончателно, ходих в протестантска църква (баба ми беше протестантка), там е скромно, седиш и слушаш проповед като лекция, но няма ред - програма, не се обяснява Библията като цяло - само откъслечни теми.
И така до моята възраст, когато един ден баща ми ме изпъди с жестоки думи, защото исках да си построя мой кабинет в неговия двор. А аз много обичам специалността си и като лекар съм с голяма любов и състрадателност към хората. Много исках да си имам свой кабинет. В отчаянието и обидата си започнах да чета Библията само защото търсех да намеря в нея , дали не пише че и родителите трябва да уважават децата си. Но още нищо не се случи, минаха повече от 10 години, четях без кой знае какво разбиране. Вътре в себе си не можех да простя на баща ми. Опитвах се, но нищо не излизаше.

При раждането на големия ми син, едно много трудно раждане, три дни - най-накрая бебето се роди в бяла асфиксия, пред очите ми наблюдавах борбата за спасяването му, там беше и братовчедка на съпруга ми една прекрасна акушерка, видях в отчаянието си как тя започна да се моли и бебето вдиша въздух и започна да се движи. Невероятно, след 8 минути. Порастна, без никакви здравословни проблеми, умен и с голяма дарба да рисува - има чудесни картини, завърши и висше образование. Миналият ден ме посетиха едни родители със сина си 9г и половина, с детска церебрална парализа - детето тотално увредено, тъжна картина, след като си отидоха съм плакала като си помислих какво би могло да се случи и със сина ми. Колко много трябва да сме благодарни на Бог.
Преди две години същата тази братовчедка-акушерка при една наша среща ме пита как съм с вярата, казах й че не мога да си намеря църквата, хвана ме за ръката и ме заведе в църквата на адвентистите. Само преди два дни тогава имах една невероятна история: пътувахме и в центъра на един град в България, шофьорът възрастен човек без да се огледа изнесе колата на главната улица, съвсем неадекватно заби спирачки в средата и виждам как към нас лети автобус, улицата наклонена, а колата ни с пълен резервоар бензин и пълна бутилка газ. Автобусът спря на един пръст от ламарината на колата ни. В този момент усетих една преграда, която ни спаси.

Аз не харесвам да се причислявам към някакви общности, най-важното е да науча най-много и най-точно, защото вярата съм си я имала винаги. А това става като се чете и размишлява. Затова ми харесва този сайт, който ми помага тук извън България да си чета и се запознавам всеки ден с нови неща. Сега много повече ми са ясни нещата. Имам спокойствие в душата си. Простила съм на всички. А това с баща ми си има своето невероятно обяснение, но за това друг път. Само дълбоко съжалявам за племенницата ми, бях те питала преди време и благодарение на теб и на други които ми отговориха научих неща, които не съм знаела за наркотиците, съжалявам че не знаех за нея и неможах да помогна с нищо. Но сигурно Бог така е решил, нали всички сме Негови.