Започнах 1976 и след две години бях яко закачена. 1979 влязох на доброволно лечение на 4-ти километър. Абстиненцията беше гадна, макар че ме тъпчеха с какви ли не хапове. Обаче истински гадното беше след това - промяната на начина на живот и на средата. Това е най-трудната и тежка част. Аз успях и оттогава съм практически чиста. Казвам "практически", защото два пъти за тези 25 години са ме черпили хероин, два пъти чай (от макови главички) и един път метадон. Исках да видя какво представляват тези вещества, видях и нямах желание да продължавам.
А кока имаше в зъболекарските кабинети и в операционните по лицево-челюстна хирургия и по очна хирургия. Крадяхме я или влизахме в комбина с някой санитар да ни продава. Беше във вид на разтвор - зъболекарската беше 10%-ова, хирургичната 5%-ва, но с някакви примеси, които й придаваха зелен цвят. Както разбираш, в такъв вид може да се взима само на помпа, и то вена (защото мускул действа само като локален анестетик и няма никаква еуфория). А усещането е неописуемо от вената. Обаче е опасно, защото губиш контрол и започваш да се боцкаш през 30-40 минути, а така предозирането е много лесно. Затова по правило като се сдобиеш с кока, не почваш преди да си намериш и "спирачка" - някакъв опиат (морфин, омнопон, опиева тинктура, в краен случай давила или диазепам ампула), за да можеш да спреш. Иначе ако свършиш коката и не си ритнал камбаната, става адски гадно - няколко часа, в които ти се иска направо да умреш, уффф - и сега настръхвам, като си спомня :(
И като говорим за поколения - от хората, които бяхме по мое време, малко са живи. Гизата е жив - на метадон. Пампи е жив - защото избяга в Холандия, там завърши университет, докторат и сега е университетски преподавател по теология. Още друса, но чисто, никакви боклуци и поради това има нормален личен, социален и професионален живот, вкл. семейство и деца. Миналия месец срещнах Сашо Чеха - и той е на метадон. Донски - чист е и направи фондация за помощ на наркозависими, Албена Вежинова - беше доскоро дребен дилър, продаваше, колкото да си изкара безплатна доза, но вече не може, защото е тежък инвалид, Рени Бонбона - чиста е от 10-тина години
А мъртвите не мога да ги изброя - Живко Малкия, Лиско, Графиня Сиси, Панкьов, Баджо, Павлин Германеца, Владо Попа, Анри, Сашо (на Рени Бонбона гаджето)... И още много, сега осъзнах, че съм ги забравила, а бяхме нещо като приятели. Което всъщност е много добре - означава, че това е отдавна и окончателно затворена страница от живота ми.
Не знам всъщност дали тези имена ти говорят нещо. Предполагам само Гизенката знаеш - той е ходеща легенда
П.П. Тревата и халюциногените не ги смятам за наркотици в тесния смисъл на думата.
Редактирано от Джeйн на 27.01.06 23:36.
|