Мила Амме, и аз ти желая от сърце да си щастлива и свободна
Ще се моля за теб и ще успееш
Моли се и ти, защото молитвата има огромна сила когато е отправена искрено Моли се, защото сами без Божията помощ не можем да се справяме със злото
Христос ни приканва да се молим с думите: "Искайте, и ще ви се даде, търсете, и ще намерите..." (Мат. 7:7,8).


Прочети това може би ще ти помогне:

"Произходът на злото

Непросветеният от Библията човек не може да обясни съществуването на злините, неправдите, мизерията, страданията, войните. Защо Бог търпи тези неща? Защо не се намеси? Хората се питат и не могат да открият причините за това състояние на нещата. В тази глава ще изложим основите на произхода на злото на земята в библейска светлина.
Преди съвременните хора да започнат да се интересуват от извънземни цивилизации, Св. Писание е говорило за два вида небесни интелегенти - ангели и "жители на световете". Думата "световете" в Евр. 11:3 загатва за другопланетни цивилизации. В Неемия 9:6 ангелите са наречени "небесно войнство" Те са куриерите, "полицията" на универса. Между тях съществува йерархия (степени). Но най-важното е, че те и жителите на другите планети не познават греха. Живеят в пълна хармония с Божията воля и при тях няма страдания (виж Йов 38:4-7). Ангелите помагат на хората, които търсят спасение (Евр. 1:14).
В Езек. 28:12-17 и в Исая 14:12-14 се вдига завесата, която отделя видимия от невидимия свят и се открива причината за злото и за дългия конфликт между доброто и злото. Тук ни се говори за най-високо надарения ангел, наричан "Деница, син на зората". В латинския превод на Библията, Йероним* го нарича "Люцифер". Двете имена имат смисъл на "блестящ" и "носител на светлина". Този най-високопоставен ангел пожелал да стане равен на Бога, забравяйки, че е само творение, а не Бог. За да постигне това, започва първо тайно, а по-късно и открито да критикува устройството на небето. Насочва се срещу Божия закон и авторитета на Бога. Започва да твърди, че Божият закон е несъвършен и че се нуждае от корекции, че ограничава свободата на разумните същества.
В първия текст (Езек. 28:12-17), под образа на Тирския цар, а във втория чрез Вавилонския цар, е описан Люцифер, на когото и двамата царе служеха и се вдъхновяваха от него. Една трета част от ангелите последваха бунтовника. В Божиите действия срещу Сатана съзираме величието на Божията мъдрост и любов. Бог Отец и Бог Син направиха всичко, за да върнат Люцифер към верноподанство, обяснявайки му страшните последици за Всемира. Но всичко беше безуспешно. Първата санкция е била лишаването му от поста "осеняващ херувим" и изгонването му от Божието присъствие. Този бунт се е развил преди нашата планета да е била създадена. В Едем, жилището на Адам и Ева, бунтовникът вече идва като враг ("сатана" или "дявол" - от евр. и гр. език, което значи "противник", "враг").
Учените твърдят, че само в нашата Галактика имало 100 хиляди планети като нашата, а колко ли са в целия Всемир? Там Сатана, до смъртта на Христа на Голгота, е ходил и говорел против Бога. Защо още тогава мъдрият Бог не го унищожи? Ако Бог бе унищожил сатана веднага, обвиненията против Бога биха останали в умовете на небесните жители. Бог го остави да прояви истинския си характер, да се демаскира сам. Разпъвайки Христа, той се самоосъди и беше изгонен от небето. Двете му състояния са описани - първото в Йов 1:6,7 - като измамник, и второто в Лука 10:18 - като паднал от небето (виж също Йоан 12:31 и Откр. 12:7-12). Цялото небе е наблюдавало дейността на сатана.
С думите "Свърши се!" Исус на кръста обяви окончателната победа над сатана. Небето има вече имунитет срещу злото. Краят на сатана е описан в Откр. 20:10."


"Молитвата

Молитвата е средството, чрез което човек влиза във връзка с Бога. В Библията Бог говори на човека, а в молитвата човек говори на Бога.
Трудно може да се изтъкне изключителната важност и необходимост от молитвен живот за християнина. Е. Вайт казва за молитвата, че тя е "дишането на душата". Молитвата е така необходима за душата, както въздухът за тялото. Давид казва в Пс. 62:8: "Уповавайте на Него, люде, на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище". Това означава да кажеш на своя небесен Баща всичко, което чувстваш в душата си - болките и радостите, нуждите и страховете, и да поискаш помощ, мъдрост и сила за всекидневната борба. Онова, което не смеем да кажем на никого, можем да кажем на Него, за да получим съвет и мъдрост за всичко.
Без молитва няма истински духовен живот. Всички велики мъже на вярата са се борили и побеждавали чрез нея. Сам нашият Спасител беше човек на молитвата и Той насърчаваше учениците Си към това (Марко 1:35; Лука 6:12). Христос ни приканва да се молим с думите: "Искайте, и ще ви се даде, търсете, и ще намерите..." (Мат. 7:7,8).
Как да се молим? Не с предварително научени фрази. Стилът няма никакво значение. Непринудено, с най-обикновени думи, както дете иска от своя баща. В Мат. 6:9-13 Исус даде един пример за молитва, известна ни като "Отче наш". Тази молитва не е като обезателна формула, която да се повтаря постоянно, понеже, когато едни и същи думи се повтарят многократно, те се произнасят вече механически и умът не взема участие. Ап. Павел казва да се молим "с всякаква молитва и молба" (Ефес. 6:18). Съдържанието на молитвата се диктува от момента, нуждите и обстоятелствата.
Има някои библейски условия, които трябва да спазваме, за да бъде чута нашата молитва.
Първото условие е да се вярва, че ще получим исканото (Марко 11:22-24). Дали Бог ще ни даде това, което искаме, или нещо друго, което Той намира, че е за нас най-доброто, трябва да предоставим на Него да реши, понеже Той е по-мъдър от нас. Второто условие е послушанието (Пр. 28:9 и 1Йоан. 3:22). Ако съзнателно отхвърляме вършенето на Божията воля, изразена в Десетте заповеди, и въпреки това се молим - това е лицемерие. Ако в сърцето си виждаме грях, одобряваме го и се молим - нашата молитва ще е напразна (Пс. 66:18). Трето, разположението на нашия дух (Марко 11:25). Бог иска да прощаваме, ако имаме нещо против някого, да не храним злоба и отмъстителен дух към никого. В Яков 4:3 Бог казва, че ще ни слуша за реалните ни нужди, но не и за нашите прищевки и егоистични желания. Накрая, никога не трябва да забравяме да благодарим за получените неща.
Колко пъти да се молим на ден? Ап. Павел съветва в 1Сол. 5:17: "Постоянно се молете". Това не означава цял ден да сме на колене, но в душата си да поддържаме един молитвен дух. Някои са се молили по три пъти на ден (Дан. 6:10; Пс. 55:17).
Каква трябва да е позата ни, когато се молим? Когато е възможно, добре е да коленичим - това е подходяща поза на смирение пред Бога. Библията ни показва и други различни примери според случая: прави (1Царе 1:26), седнали (2Царе 7:18), коленичили (2Лет. 6:13).
Смисълът на молитвата не е тя да промени Бога, да го склони или убеди в нещо, а да променя нас и да ни довежда в хармония с Неговата воля, за да бъде животът ни плодоносен. Тя е ключ, който отваря духовни богатства. Прави ни Божии сътрудници."


а ето извадки от Римляни глава 7-ма
"
15. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

16. Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

17. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

18. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

20. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

21. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

22. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23. но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

24. Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

25. Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон."


Желаем ти успех, не си сама