не че го искам веднага.просто ме е страх,че ставам прекалено спокойна.влязох си в ритъм.възвърнах си някои позабравени неща и взаимоотношения,започнах нови.действам си...страхотно е...
но продължавам да имам в себе си точно това,което според мен най-много движи зависимостта - навика да се предпазваш от неконтролирани реакции и настроения.взимаш нещо и си гарантираш,че всичко ще е спокойно.
разбира се с меда съм достатъчно близо до реалността.той само ме поддържа в уравновесено състояние.но навика,че взимайки нещо контролирам деня и най-вече себе си си остава същия.
това е проблема в главата.в сегашното си положение чуствам,че съм преодоляла някакъв етап,който преди все не можех - в сегашния ми начин на живот няма място за хероин.това добре,но в момента в който остана без метадон,картинката е същата.продължавам вече месеци да имам абстиненции,когато нещо се прецака.а и нищо не пречи в един по-екстремен момент да му намеря и място на хероина...мда.гаранции няма.така е.
аз не съм към програма.разчитам на човек,който е в нея.
и когато нещо се обърка - ако той няма възможност да се видим;аз нямам пари;той има малко метадон и затова ми го меша и ми дава по-малко количество....общо взето става голямо изпитание,а сме и двама при това...
абстиненция,нужда от още пари...доста близо до предишния ни начин на живот...и най-вече паниката "ами сега какво".ако в тоя момент съм с пари шанса да не сбъркам е 50/50 сигурно и това ме кара да си мисля,че явно още прекалено малко съм постигнала в психически план.все пак работя затова от август месец вече супер сериозно,да не говорим че непрекъснато опитвам от октомври 2003та.
да,живота ми се нормализира.дори повече от това.на моменти ми е супер яко.но точно това спокойствие ще ме накара да подценя противника.
като намалявам дозата и ви пиша това се предпазвам точно от самодоволството,което можеше да изпитам в един момент.
Зъл Дух,прав си,че не мога да си мисля,че с това лечение е дошла и застраховката ми от глупости.застраховката трябва да си я изработя аз.
просто подозирам,че понеже вече ми е прекалено лесно и хубаво съм забавила темпото на изработката.
затова си мисля,че ако продължа да намалявам метадона с цел в един момент да го спра,ще продължа да осъзнавам колко още много неща имам за решаване и изработване като навици.трябва всеки ден да осъзнавам,че работата не е приключила.поне мъничко трябва да ме е страх.

другото е,че имам шанса да работя пак най-късно до след месец и е много важно да не се окаже бачкането нож с две остриета.защото напрежението в мойто бачкане е доста;нямаш време да се обърнеш;от теб зависят хора;грешките са недопустими... затова мисля,че трябва да започна Ревиата.за целта трябва да спра всякакви опиати.

Хехо,казваш,че много пъти си спирал метадона по месец?
можеш ли да ми кажеш колко време трябва,за да се почуствам по добре?засега втория и третия ден са по-зле от първия,което го очаквах,но още се чудя кога би трябвало да свикна с тази доза.по-рано намаляването ми ставаше за 3 дена и всичко се нормализираше.сега не е така.може би е защото взимам метадон вече доста повече време от предишните ми опити.ако нямах ривотрил щеше да ми е доста трудно.сега поне нощите ги проспивам.
на теб колко време ти трябваше?

много добре ви разбирам и двамата.и аз съм си мислела същите неща.прави сте наистина и благодаря.
но трябва поне да намаля нуждата да разчитам на тоя човек,защото,когато съм на 3 кубика,а той ми продаде 1,пак ми е зле и ако имам пари в мен шанса да се издъня се връща почти в първоначалния си вариант.това ме кара да се чуствам зависима,все едно не съм мръднала и на сантиметър от предишните месеци.
мерси за успеха.
амме,с теб съм,мило.давай.сещай се,че мозъкът ти ще има много опити да отслаби волята и решението ти,само за да си получи своето.не го слушай.това са трикове на едно болно тяло.УСПЕХ;]]]]