|
Пиша ти преди да прочета какво са написали другите, затова ако ги повтарям да ме извините  .
Знаеш че аз не съм била зависима, но за сметка на това живея със зависим от много години. Той ми задаваше същите въпроси преди. Отговорите са много трудни, защото са крайно семпли. И това не е оксиморон. Няма голяма цел в живота, няма я за никой- нито за зависимите, нито за другите. Всички хора с капка акъл в главата са си ги задавали тези въпроси. Важното е да се научиш да живееш с тях, не е лесно за никой, а още по-малко за хора, които са си намерили една мъничка вратичка за бягство, в твоя случай хероина.
Предстои ти най-трудното, да научиш живота без хероин. Това не е до мотивация, а до желание за учене. Ще ти дам един пример с това което ти наричаш "приятната забрава". Аз открих приятната забрава в слушането на музика и то един специален стил. Като я слушам, съм точно в такава приятна забрава. А ако го правя сред природата- още по-добре.
Знай, че пренаучаването на живота е най-трудното в спирането. Знаеш ли колко години ми трябваха да науча мъжа ми, че може да се забавлява без хероин или каквато и да е друга субстанция? Не знам и сега дали съм го научила на 100% .
Ако искаш да спреш, ще ти се наложи да се самонаучиш да изпитваш същите удоволствия, но с нещо друго, което няма да застрашава здравето ти, социалния ти живот и изобщо живота ти. Трябва да видиш какво ти доставя удоволствие и да използваш всички позитивни емоции, които това нещо ти носи. Изобщо всичко трябва да позитивираш. Има много тактики, които могат да ти помогнат, но трябва да намериш своята. Можеш и с лекарски напътствия, може и без тях- трябва да намериш твоя си път.
Не знам дали съм ти помогнала, на мен ми е много трудно да пиша по темата- много боли. Знай, че е възможно!
|
Re: Мотивация?!? [re: Amme]
