Пичът, дето каза за изчерпването на възможностите на черния дроб да преработва алкохола, е абсолютно прав. Това е симптом на твърде напреднала алкохолна болест - напиването от съвсем малки количества, след като преди си пил много повече. Леля ти се нуждае от лечение или от АА, особено след като живее с човек, който пие, защото ще й е изключително трудно да спре сама. А е хубаво да спре, понеже най-вероятно ще се издъни някой ден и ще я изхвърлят от работа, пък и без издънка може да разберат, че пие; също така и черният й дроб е явно твърде скапан и ще продължи да се скапва, да не говорим за другите последствия - промяна на личността и мозъчни увреждания, които на този стадии на болестта са почти сигурни.

Вариант за подобни хора (които са мотивирани да спрат, но не могат да се удържат) е еспералът - антагонист на алкохола, който ти прави отвратна интоксикация, ако пийнеш и мъничко. Има два начина на приложение - имплантация на депо препарат, който се отделя в организма за около година, и приемане на хапчета всеки ден. Имам две приятелки, които спряха алкохола (при едната са 15 години, при другата 12) с есперал, едната с имплантация, при другата с хапчета. Препоръчвам ти да се свържете с Герджикова - за справянето й наркоманиите чувам различни отзиви, но за женския алкохолизъм е царица (и двете ми приятелки ги лекуваше тя). Тя вероятно ще предпише и антидепресант, защото споделя възгледа, според който в основата на женския алкохолизъм най-често стои неразпозната и нелекувана депресия. А освен това е суперготин пич

А за сравнението между алкохолната и другата абстиненция:
Не знам как е с хероиновата, но мога да сравнявам с морфиновата. Първата е по-гадна физически, имаш чувството, че се разпадаш, не си човек физически и психически и паниката, за която пише Декс, е убийствена. Втората е също гадна физически, но някак по я разбираш, не ставаш чак на животно, обаче е много по-продължителна. Когато пиех, абстиненцията ми се оправяше без медикаменти за ден-два, а спомените ми за морфиновата абстиненция са за седмица и повече.

Обаче за спирането е важна не само и единствено тежестта на абстиненцията, а и други фактори, свързани със социалната приемливост. За алкохолно болния, който е сух, е много по-трудно да не среща провокации, защото алкохолът културата ни приема и в известен смисъл толерира употребата му. За наркомана е общо взето по-лесно - ако се откаже да среща наркоманните си приятели, няма риск, че на служебно парти или на среща със съученичка ще му предложат помпа, нали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите