Много се радвам за теб, че си се излекувал.

Разбира се, знам, че наркоманите имат чувства . Но знам също и , че когато са много друсани - не се владеят. В онзи научнопопулярен филм /може и да не беше точно на BBC/ едно момиче разказваше как сериозно е мислело да намушка баща си. Каза , че наистина е щяло да го направи , ако се бил приближил още крачка към нея.

Разбира се , че човек трябва да гледа миналото в очите. но едва ли , когато не харесваш част от миналото си- ти ще гледаш да го разпространяваш устно на всеки срещнат , нали? Поне аз така мисля. Ти по-добре знаеш дали е така.

Много се радвам, че от нищо не се срамуваш. Това е чудесно. При всички ненаучнопопулярни игрални филми най-големите проблеми на лекуващият се наркоман е неговата прошка към самия себе си. Много се радвам за теб, че си си дал този шанс.



Поздрави