Ами на нашия отбор тука (аз и останалите аз-ове с които си делиме една глава) много ни идва, бъденето на себе си. Понеже много говориме всичките. И понякога е добре малко да се отсеят гласовете, малък отдих да има... А пък знаеш ли, точно тогава, когато за малко част са говорили, а част само са слушали, изведнъж тези, говорещите, откриват, че са много разбирани, като няма кой да ги заглушава... и тогава най-ценните приказки си казват. (Това е преди припадъка обаче. До него е добре да не се стига, макар да има и изключения.)