Не мисля, че е точно така. Първо при някои диабетици те са си също толкова виновни, колкото и хероиноманите. И в двата случая, няма абсолютно никакво значение кой е виновен и кой не- болни са.

Проблемите на хероинът спрямо инсулина са, че хероинът има огромно влияние върху психиката и второ, невъзможно е да дозираш уличния хероин. Ако можеш да си го пречистваш, може да успееш да го дозираш коректно, но пък докога ще имаш възможност да го дозираш? С неговия ефект на привикване, което води до увеличаване на дозата, ако не искаш да изгубиш всико, трябва да дозираш по друг начин. Ще го взимаш като лекарство, ако искаш да не изгубиш социалния си живот, което автоматично те вкарва в друго "измерение" на наркоманията- пътят към лечението. Започнеш ли да контролираш количеството, спрамо качеството (с други думи небезизвестния "удар")- тогава си на пътя на лечението.

Много е рано за такива "философски" теми, но се надявам да съм го написала достатъчно ясно. Да, хероиноманите и диабетиците имат остра нужда от едно вещество, но докато едното е животоспасяващо без да влияе на психиката, то без другото може да се живее, но пък то те контролира почти изцяло.

There's no place like 127.0.0.1