хмм... ето нещо ентеогенно...
малко е дългичко, но за сметка на това ми е любимият цитат по темата :

Спомняйки си това преживяване, [взимането на мескалин] откривам, че съм съгласен с видния кеймбриджки философ доктор С.Д. Броуд, че "ще бъде добре да разгледаме по-подробно от досега теория от типа, който Бергсон предлагаше във връзка със спомена и сетивните възприятия. Предположението е, че функцията на мозъка, нервната система и сетивните органи е като цяло елиминираща, а не продуктивна. Всеки човек във всеки един момент е способен да запомни всичко, което му се е случило, и да възприеме всичко, което се случва във всяка точка на Вселената. Функцията на мозъка и нервната система е да предпазва от пренасищане и объркване от тази маса предимно ненужна и неуместна информация, като оставя отвън по-голямата част от онова, което иначе бихме възприемали или запомняли във всеки един момент, и ни оставя само малка и подбрана част с вероятна практическа полза." Според тази теория всеки един от нас потенциално е идентичен със Съзнането като цяло. Но доколкото сме животни, от нас се иска да оцелеем на всяка цена. За да бъде възможно биологическото оцеляване, Съзнанието като цяло трябва да премине през задържащия клапан на мозъка и нервната система. Това, което излиза от другия край, е мизерното църцорене на онзи тип съзнание, който би ни позволил да оцелеем на тази конкретна планета. За да формулира и изрази съдържанието на това ограничено съзнание, човекът е измислил и развил онези символни системи и имплицитни философии, които наричаме езици. Всеки отделен човек е едновременно облагодетелстван и жертва на лингвистичната традиция, в която се е родил - облагодетелстван е, доколкото езикът му осигурява достъп до опита на другите, и жертва, доколкото в него се затвърждава убеждението, че това ограничено съзнание е единствено възможното; и тъй като се изкривява представата му за действителността, така че той е склонен да приеме понятията за информация и думите за реални неща. Това, което на езика на религията се нарича "този свят", е вселената на ограниченото съзнание, изразено и сякаш вкаменено от езика. Различните "други светове", с които човешките същества отвреме-навреме влизат в контакт, са елементи от тоталността на осъзнаването, което е функция на Съзнанието като цяло. Повечето хора, през по-голямата част от времето, познават само онова, което минава през задържащия клапан на мозъка и бива миропомазано за реално от местния език. Някои хора обаче сякаш са родени с един вид байпас, който им позволява да заобиколят задържащия клапан. Други могат да получат временни байпаси или спонтанно, или в резултат на нарочни "духовни упражнения", или чрез хипноза, или с помощта на наркотици. През тези байпаси преминава, наистина не възприятието за "всичко, което се случва навсякъде във Вселената" (защото байпасът не премахва задържащия клапан, който все още изключва тоталното съдържание на Съзнанието като цяло), но нещо много пълно и най-вече напълно различно от внимателно подбрания утилитарен материал, който нашият ограничен индивидуален ум смята за пълна, или поне достатъчна, картина на реалността.


(Олдъс Хъксли, "Дверите на възприятието")


А, ето и още един любим цитат:

Of all the things that I have lost, I miss my mind the most

куче влачи рейс