|
Тема |
хех... съвет :) [re: и aз] |
|
Автор |
Hell (слънце с носле) |
|
Публикувано | 23.04.04 10:30 |
|
|
Аз най-смислените съвети, които съм получавала, бяха от точно едни такива 16-20 годишни хлапетии.
Според мен връзката родител-дете се гради от първите месеци, до към 3-4 годинка от живота с най-голяма интензивност. Ако майката тогава си е на мястото, с детето и е на разположение за него (не само формалните грижи по храненето и обличането) - после много трудно външни хора ще съумеят да я прекъснат тази връзка до толкова, че да няма общ език между майка и дете.
Ама не... в един друг клуб младите майки много нахъсано ме убеждаваха, че детето трябвало да има социални контакти и детските ясли и градина били задължителни за правилното му израстване като личност... трънки и марули.
Социалните контакти могат да са опасни за толкова млада психика. Първо с родителите си да изгради контактите детето и с най-близките си, има време и за социални контакти с непознати и неясно как възпитани индивиди :)
(Всъщност това много си зависи и от родителите де... аз приемам, че са любящи, добре възпитани, интелигентни хора, които са желали това дете, а не е резултат от скъсан презерватив. Щото има случаи, в които и най-киселата лелка в детската ясла е за предпочитане...)
Едно бебе или мъничко дете е като попивателна :) Каквото му покажеш тогава, ще му остане в съзнанието за цял живот.
Абе и аз съм правила дивотии от несподелена любов на някаква такава възраст... добре, че нашите ми бяха набили идеята за "техника за безопасност и правила за оцеляване" в главата. Всъщност много си обичах родителите и се притеснявах моите простотии да не им докарат по някой инфаркт, та това беше единствената причина много да внимавам какво правя и някак си успявах да се оправя с училището без те да бъдат намесвани.
|
| |
|
|
|