Една бележчица ме подсети, че не съм ви се обадила тук. Та се обаждам. Засега нещата са (или поне се представят за) стабилни. Нещо ме ядоса, да си призная - той се бил някога отказвал (не знаех), после пак почнал, пък сега вече бил сериозен, а аз усещам как върло ми иде да го напипам и да го опердаша. Сестра ми е станала двайсет кила покрай него.

За комуната - да, РЕТО е името. Само не разбирам защо не заминава още. Лошото е, че няма начин да проверя така ли е всичко, както ми казват, защото сега не са при майка ми, а при момчето и се мълчи. Щото "всичко е наред" на мен ми говори само да не се бъркам, а не че е особено наред. Нито мога всеки ден да вися в работата на сестра ми, нито някой от двамата има телефон. И като са решили да си траят, на мен не ми остава друго, освен да минавам да си поглеждам сестрата, а тя казва, че всичко е ок. Абе оффф.

След колко време трябва да почна да се притеснявам? От месец е решил да спира, от две или три седмици е на метадон, да се притеснявам ли или още да не? По принцип нямам навика да хвърлям нерви в излишности и съм търпелива, нямам и намерение да им се натрапвам, ноооо, може би трябва? Трябва ли да се бъркам изобщо? Уреждали сме други хора да се лекуват, но никога не съм била "вътре" в нещата, според мен е лошо всички да ти виснат на главата, докато си оправяш проблема, но пък крайна тактичност ако се приеме за незаинтересованост, пак ще е кофти.


Както и да е - засега все още съм спокойна. Много ви благодаря на всички за доброто желание да ми пишете. Поздрави!



- - - -
Мърфи е късметлия. Марко Тотев - това е Класика!