Скучно.
Думи нямам да опиша колко е скучно.
Мога да разбера какво е да държиш да си кажеш мнението, но това вече е прекалено, защо ВСИЧКИ казвате ЕДНО И СЪЩО? Ако повторението беше майка на знанието, папагалите щяха да са най-великите учители, случаят обаче, струва ми се, не е такъв.
Удоволствие и чувство за триумф аз бих изпитала, например, ако... не, не, това ще е твърде грубо. Твърде агресивно. Твърде, твърде антисоциално.
И все пак защо на убийството се гледа с такова лошо око? На мен ми се струва, че светът спокойно би могъл да мине без голяма част от обитателите си. Така или иначе нищо кой знае какво не ви чака в следващия живот, искам да кажа, защо, по дяволите, не се пренесете там още сега? Не е като да търпите някакво развитие или кой знае какви трансформации да преживявате, нали? Малки еуфорийки. Ха. Говори ми, говори за моделиране на съзнанието. Малко смях няма да ми се отрази зле.