Човек, загубил човешкия си облик (без значение каква е причината) няма приятели, няма и роднини.
Пътят ти е друг, къде се буташ да оставаш с него до края? Ако пък наистина искаш да го правиш, не хленчи - това вече е твоят избор.

Не знам защо всеки говори за съчувствие, за помощ...
В повечето случаи, когато човек изпитва болка търси съчувствие и помощ, в много случаи му я предлагат без да е искал такава и тогава се чувства и унизен.
Хайде престанете да предлагате съчувствие и помощ на хора, които не я търсят и се опитайте да разграничите тези, които наистина имат нужда от помощ, желаят я и може да им се помогне.

ГОТ е да имаш контрол над себе си. Тогава и на околните им е добре край теб. Изтървеш ли си самоконтрола, заминаваш... може и жестоко да ти се струва, ама аз слизам само донякъде даже и с най-близките си. Защото полза от съвместното пързаляне надолу няма... на никой не помагаш като стоиш, гледаш, хленчиш и съчувстваш.

Ако не си се хванала много здраво някъде и не си убедена, че ще издържиш тежестта - не подавай ръка.

in dreams i see myself flying...

всъщност... сега ми хрумна... може би ти търсиш помощ?

Редактирано от Hell на 04.06.03 18:37.