|
Мда... За наркотиците!
Цял живот се занимавам с наркотици.
Доста четох за това колко е велико да си наркоман. Как опознаваш себе си, как ти се отваря съзнанието. Колко е гот да се напушиш. Сигурно е много гот.
Особено ако го наблюдаваш отстрани. Да гледаш как човекът, когото обичаш, се видиотява от ден на ден. Да забелязваш промените в характера му. Да чуваш специфичното шумолене на фолиото при изваждане на хапчетата. Да броиш това шумолене и лекото пукане при следващото вадене на таблетка. Боже, пак е вдигнал дозата...
Толкова невероятно ГОТ е да гледаш как някой умира. Да виждаш как му треперят ръцете. Да усещаш как си губи мисълта и вече не е способен на нищо, защото е станал отрепка. Страхотно е да говориш с него, да го молиш - ако не да спре, то поне да намали дозата. Молиш, хленчиш, унижаваш се, преговаряш, убеждаваш. Без полза.
Вече не знам какво да кажа. Нито какво да направя. Някак ми е безразлично. Слушам за разните му там кампании - "Съчувствайте на зависимите към дрогата!". Не желая да им съчувствам повече. На мен някой съчувства ли ми, че трябва да живея с такъв човек? Ако ти е гадже - да се разделиш, а кръвта си как да я разделиш?
Омръзна ми да слушам и за путьовци, които от нямане какво да правят се дрогат с какво ли не. За мен това са лигави пубери с отявлена липса на проблеми, разглезени от богатите си родители. О, не че нямат "проблеми"! Имат - мама и тати са им забранили да си сложат обица на оная работа, излезли им пъпки, не могат да имат еди кой си модел Сименс - божке, каква трагедия! Родителят е враг, родителят е стар и закостенял - все едно че няма да са същите като родителите си след десетина години.
Отвратена съм. Отвратена съм от масовата тъпня и липса на вътрешен живот.
Все ми е тая. Остарях някак... и ми писна.
Aledar~
|
......................................
