|
Започвам шибаната песен със това,
Че пуша трева,
Независимо кога МериДжейн - това е дамата,
Облечена в зелено,
Ще ти кажа откровено,
Когато съм напушен имам навик да минавам на червено.
Бавно, денем правим движение с колата,
Ритъм, бас и задължително затворени стъклата.
Гъста мъгла нищо не виждам пред мен,
Чудесно се чувствам и този шибан, слънчев ден.
Допирам устни -ДА !
И опъвам дълбоко,
Във следващия момент съм вече много нависоко.
Чудесно виждам през тъмните очила,
Обичам да летя.
С тази зелена дама,
Пак се видяхме рано,
А кръгчето от хора беше точно подбрано,
МариХуано,
От сутринта до вечерта - цял ден
Знам когато умра ковчегът ми ще е зелен.
Не трябва да се тревожиш,
Че да ме загубиш можеш,
Спомняй си за мен,
Гледай винаги напред,
За да знаеш, че ще бъда до теб.
Листото с пет лъча е символ на живота,
БОГ я е създал,
Да създал я е защото,
Тя е за НАС !
Той е категоричен,
И понякога се чувстваш ти малко по-различен.
Който я обича, значи добре я познава,
И знае, че като нея втора няма такава,
Питаш ме защо съм със очила,
Защото, когато съм...
Не обичам светлина.
Хей приятел,
За мене няма почивка,
Всеки ден съм със 124 каратова усмивка,
Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота,
неделя,
Цяла седмица,
Съм напушена овца.
Днес съм един,
А утре съм друг,
Сега изчезвам после пак се появявам тук,
Но в живота ми за нея място има отредено,
Дамата, облечена в зелено,
МариДжейн, baby.
Получа ли това, което искам, никога не го поисквам пак.
|
Дамата в зелено
