Ами , да, то си е психоза, особено ако си склонен:)) Не знам, неусещане за реалност ли е, но някой път ставам и поглеждам през през прозореца, за ад /грешката е вярна:))/ видя, че светът продължава да съществува. И си викам, а , да, всичко си е по местата, давай...
Друг път просто наблюдавам и не мога да проумея к'ви са тия работи, защо са, защо припада тоя мрак, защо пищят хиляди деца, защо това пикае до краката ми, за какво служат истеричните им майки, за пиене на кафета ли, и тогава все се сещам за Уонко Нормалния от Пътеводителя, който казва нещо от типа на, че отказва да живее в свят, в който върху клечките за зъби има указание за употреба. Такива ми ти работи.