Аз не съм си докарала и една трета от проблемите, които описваш, а и щом не съм успяла да спра сама /без програма/, значи съм нямала съответно и част от твоята мотивация. Искрено те поздравявам, че си успял. Така противоречиви са и моите усещания. Не мога да отрека, че с времето избледняват, но все още потръпвам като грейне онова ми ти слънце лятото и като си спомня забързаните крачки на потните ни тела към парка с ледените бутилки вода и последващите усещания.. Точно така ясно си спомням и гадната безизходица, лъжите и търчането.. Надали някога ще го преодолея аз лично, но поне с времето все повече се уча да не се обвинявам и да гледам напред.. И нещо интересно между другото - знаете ли, давам си сметка, че вече не ми липсва толкова веществото, липсват ми хората, емоциите, познатите само нам джаджи, жестове, ритуали. Липсва ми някакси онова съратничество, бързата преценка и изясняване без думи, ситуациите, емоциите, всичко онова "наше"..
Сега вече нещата са в твоите ръце - имаш информацията, опита, акъла, явно и упоритостта - ако ще взимаш, ще можеш ли да не се закачаш и т.н.