Забравих да отговоря, съжалявам. Сега ще ти върна жеста и ще ти кажа, че ти пък ми напомняш на една позната, която постоянно задава същите въпроси. Като не получи отговорите които иска, ги задава отново. Ако и там не стане, ги задава по друг начин, на други хора и т.н. Докато не и кажат това, което иска- че не иска много, че трябва да направи това и това, за да го постигне и т.н., не мирясва. Така до следващия път, в който отново и се загнездят тези неща в главата.

Това на мен лично ми е забавно не в присмехулен вариант, а чисто като детски, невинен по някакъв начин. Знаеш ли защо ми напомняш на това? Ето един пример. Казваш: "отдавна съм спряла, поне съзнателно, да очаквам каквото и да било от другите", а още в първото си мнение ги нарече клонинги и предвидими, което си е директно очакване. Можем да се чудим дали наистина е несъзнателно, но ето- обръщам ти внимание на това. Все още изикваш от хората и аз лично не смятам, че е възможно да живеем в общество, в което да не очакваме от другите нещо. Ако не друго, то поне да се придъжат към някакви общоприети норми на поведение.

Ето ти моето мнение. Да, много искаш. И любов и дете и пеперудки и общуване с хората и нещата да се интересни без дрога и изобщо приказка. Не ме разбирай погрешно, нищо лошо няма в искането на много. Повечето хора искаме много повече от това, което можем да имаме. Някои обаче си дават сметка, че искат прекалено много спрямо това, което предлагат, имат или могат да имат/направят. И това ми беше идеята, човек да пробва да направи каквото може, винаги можем да се стремим към нещо, но да не забравя, че имаме и някои работи, с които трябва да се съобразяваме и те обикновено са свързани с това кои сме, за разлика от това, което бихме искали да бъдем.

С други думи, има искането има и очакванията, тези неща са коренно различни и аз лично повече се концетрирам в ревизията на очакването, защото ако се махне искането, отиват мечтите, отива желанието за живот.