Очакванията не обременяват хората, а нас си, чак след това идват другите хора. Забеляза ли, че ти написа и за тях, че са клонирани и предвидими? На хората им е през оная работа какво очакваме от тях, а ако не е, става много бързо като видят за какво става въпрос. Колкото до удовлетворението, то обикновено идва след изпълване на очакванията ни. Ако те се наизпълними, то няма да дойде. Понякога като се полея хубаво в собствен сос и започна да се тюхкам на някакви лични драми се сещам, че аз може някой ден да поискам и да сменя закона за гравитацията, ама вероятността да се случи клони към абсолютната нула, та си правя една малка ревизия. Това което искам да кажа, е че каквото сам си надроби човек между ушите, никой не може да му го направи. Ти си прецени след това защо трябва да общуваш с другите, ако не те кефят, защо нещо трябва да се случи непременно по даден начин и защо има неудовлетворение.

Но, ако това те успокоява, това са си съвсем нормални неща. Май всички живеем в дадени периоди от живота си подобни "демони".

След като си непостоянна, защо очакваш да станеш постоянна? Очакваш ли гравитацията да се обърне ако ти падне филията на земята или се навеждаш да я вдигнеш съобразявайки се с някои бегли ограничения, които са ни наложени?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите