Напоследък нямам много време, затова ще ти го напиша тук, а не в скайп. Защо не пробваш да си кажеш, че това е нормално, за да може да не приемаш емоциите си като истински? Само идея.. няма да загубиш, ако пробваш. Нали не бързаш прекалено много? Примерно, ако човек не бърза с намаляване/спиране, може да поуталожи някои от негативите и да има възможността да си каже, че това е естествена реакция на "огладнелите" му рецептори? Да ги визуализира буквално как пищят за "храна" и тази депресия е този крясък. Докато взима, ги храни прекалено много и се чувства супер, а като намалява- те са като гладни и създават обратното чувство, без задължително да има нещо в живота, което да го провокира. Колкото и да изглеждат истинни тези усещания, най-най-вероятно са, ако не провокирани, то поне умножени по милион заради намаляване/спиране. Малко като дебелите хора, с всички условности разбира се, които ограничават яденето си и следват много тежки депресии, постоянно чувство на глад.

Сега имаш планове, имаш какво да правиш, не се отчайвай, това ще мине. Само не бързай, не подценявай силата на нещата, не си слагай много високи изисквания, за да не се разочароваш, защото винаги има обратен ефект. Нали го знаеш това за "който бърза, бавно стига". Дай време на тялото си, точно както с всичко останало, трябва да се нагоди

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите