Мам обаче доста е писала и разказвала, техните отношения са малко по-различни, ти самата и писа някъде, че искаш такова отношение от майка си или нещо в подобен стил.

Навсякъде е приложимо, ако се налага такъв сорт общуване. Ти също може да го приложиш, а може и да си го правила без да се усети никой, ако тя те постави в ситуация: "Или минаваш през мен/моето вижаде/моето решение или те чака някакъв сорт ад". ARIZE го е описал по-цветущо с падане и държане за топки, но е едно и също. Хайде да го напиша и на английски- My way or the highway.

Това е нещо напълно човешко, естествено и често срещано, на всичкото отгоре рядко е и осъзнато. Не си го представяй като някакъв диалог Ети, хората рядко стоят да се (контра)изнудват открито. Това е само опростено представяне на някакви взаимоотношения, за да спестя място. Мога да опиша купища ситуации, в които се случва, но сметнах че така е по-бързо. Пък и Мам доста е писала във форума, за да имам някаква представа дали при нея е възможна твоята ситуация. Не мисля че трябва да се забравя също, че отношенията между майки и синове са малко по-различни от тези между майки и дъщери.

Иначе аз в бели листове, колкото и метафорично да е изказано, не вярвам. Един живот и проблемите в него се градят и трупат с десетилетия, за 6 месеца затворен в някаква комуна, трудно ще стане на бял лист. Може само да има наченки на осъзнаване на някои неща, според случая. Никак не е малко, но не би било достатъчно само по себе си. Това не значи човек да се отчайва, но със сигурност не трябва да очаква много, да се настрои позитивно и да е убеден, че близкият му ще намери своя си начин да бъде щастлив. Може да е едно добро начало на различен тип отношения, а според мен тези отношения трябва да се градят на базата на това, че говорят възрастни хора с уважение към различията в светоусещането. Дори ако ще това да води до конфликти на първо време.

Считам също, че има и една тънка, но много важна, граница между това да показваш на един човек някои неща и да го принуждаваш, директно или индиректно, да те послуша и да приеме твоите представи за неговия живот. Това ме подсеща за едни стари разговори водени тук за манипулацията.

Човек ако е готов, ще чуе и без форсиране, ако не е, нали го знаеш онзи лаф? Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша. Това в никакъв случай не трябва да спира хората да говорят, но да поспре очакванията им, че нещата изобщо ще се случат или че ще се случат точно по начина, по който искат. Има начини за изказване, които са по-лесно .. чуваеми, това е много важно, но начинът няма да промени резултата, ако човекът отсреща не е готов, не е настроен към това и не вижда изобщо нещата по този начин. А много хора правят грешката само да променят изказа, без да променят базовото отношение, без дори да си представят, че може ама изобщо дори да не се стигне до спиране, стандартна работа, семейство и изобщо всичко, което наричаме нормален, а някои го наричат и щастлив, живот. Ако някой не желае изобщо такъв живот, няма как да го накараш да го приеме, ако ще всички методи на този свят да използваш. И там проблемът не е в нечуващия, а в говорещия.

В конкретната ситуация, смятам че ако Мам влезе в поставяне на условия водещи до взимане на кардинални решения за неговия живот насила, няма да има резултат- синът и да е щастлив. Могат да се поставят само правила на общуване и отношение, решенията той трябва да си ги взима, да не му се отнема отговорността от тях и от последиците, но пък и да не бъде захвърлян без да е готов за това. Всички имаме нужда от подкрепа, от разбиране и човешко отношение, той надали е по-различен.

Мисля си обаче също, че тя знае за какво говоря за разликите между изнудване и поставяне на правила в отношението към нея и към света около нея, а това май е най-важното- да го остави свободен, да е насреща за подкрепа и да не търпи неприятно за нея отношение и т.н.

Редактирано от acroo на 02.02.12 19:56.