Не знам за него, ама аз наистина ако срещна мацката от мечтите си, ще спра. Не издържам да съм сам, затова почнах да се друсам, ако има поне една жена, която да ме обича и която аз да обичам съм готов да се пържа и в ада заради нея. Поне като се друсам не съм сам, а с херцата или по-точно понасям самотата някак си без да се побъркам. Да, едно момиче наистина може да бъде вълшебница за мен, стига такова да съществува изобщо. Омръзнало ми е от скапания циничен свят, не виждам нищо друго хубаво и истинско в него. Да, има монаси, виждащи "смисъла" в издържането на пороците (но прочетете Хесе и "Сидхарта" например) и самотата, да, съжителството е пълно с проблеми, имаме отговорност към общество и роднини, любовта изчезва за три години и пр. и пр. Но аз не мога. Да, слаб съм, за подигравки съм, имам нужда от жена, която да обичам и да ме обича, ако не, май предпочитам да се друсам. В крайна сметка не е толкова сложно и да вземеш свърхдоза, цепиш минутата на две и готово. Сори, че пиша в темата, просто ми е зле, главата ме цепеше допреди малко и се хванах за това изречение, щото ми хареса. Дано пичът да не се друса повече и да зарадва така майка си, пожелавам му го искрено, на нея още повече.