Безумно му завиждам на твоето дете.. Какво ли не бих дала и аз да получавам такова отношение - колкото и да те е яд, да си уплашена, негативно настроена, но и дума няма, че ще има безрезервна и всеотдайна подкрепа от твоя страна. Леле, в нашето семейство, щях да се моля за разрешение да се върна.. Кой ти дава сам да взимаш решения при моята майка! Особено след като си признах за проблема..
Едно си спомням много добре - като се върнаха нашите познати от квартала, бяха научени на зверска дисциплина. Може би ще е добре да помислиш как да се "възползваш" от тази трансформация.. Едното момче беше устато, направо гадно и злобно, истерично хлапе, от тези, които ще скочат на възрастна дама пред магазина, че му е направила забележка за колелото, примерно.. Думи нямам какво уравновесено и позитивно същество се върна, как градивно разсъждаваше, как си намери работа в чуждестранна фирма за мебели, бачкаше тежка физически работа до десет вечерта и за година стана супервайзър на екип..
Двама от другите върнали се бяха в абсолютно същото здраво физически състояние и спокойна душевност, но за броени дни пред очите ми бързо се върнаха в стария, добре познат формат. За съжаление и родителите им се предовериха, като ги субсидираха дащно "да си поживеели децата след тежкия режим там".. За пореден път се убедих как човек знае две и двеста..