имаше един период в плевен когато реално имах достъп до толкова материал, колкото ми бездънната наркоманска душа иска (не питайте как и защо).

закуската ми само, да мога да стана от леглото и да стартирам деня, беше от 40лв нагоре.
та в един момент ударих тавана на толеранса, и не усещах нищо, zilch, nada, nihil.

ако реша да пробвам да се "понаправя", в един момент просто заспивах... но не 'on the nod', нито каквато и да е еуфория налице.

един ден си викам - ебал съм го, тва не може вече така...

и хващам за сф с плана да се затворя в квартирата и един приятел да ме заклчи отвън.
по пътя към гарата си взимам 10 бройки, обяснявам на дилъра (който временно продаваше само, беше се върнал от няква комуна и не пипаше, просто искаше да изкара някви пари и да се маха и от плевен) ситуацията, той само ме потупа по рамото и вика "добре братле, късмет, и дано се не видим повече."

е те там беше верно АД.
заключен, сам, в празния необзаведен още апартамент, на втория-третия ден събирам секви памучета, мизерии, правя варка, ДАН! - отгоре над тоя ужас и треска...

тогава и броя на вирусните ми частици (хепатита) главоломно скочи, реципрочно с чернодробните ензими...
опитвам се да стана до кенефа (такава диария, че в един момент само леко си потупвах сфинктера с тоалетната хартия понеже болеше ужасно), преспъвам се, падам, разбивам си главата, кръв... аз вече не издържам и почвам да рева, сам...

един месец докато почна да ставам от леглото и т.н...
никакъв сън.

и после, за да се 'задържа', реших веднага да хвана няква работа, ква ще да е, и първото което изпада и ме взеха - BILLA-та на бул. българия.
всеки ден беше агония, просто чаках да се прибера, пия 2-3-4 бири, заспя, и да се наслаждавам единствено и само на това..

he who packs your capsules controls your destiny.