МИ и аз нямам вяра на лекари, даже ме е страх от тях незнам защо. Ходила съм на лекар само за счупен крак, счупени пръсти, сцепена брада и кърлеж. Общо взето за травми така да го нарека, които ми е ясно че няма как да ми минат без гипс. За всичко друго изпитвам ужасен ужасен УЖАС. Щото знам, че не смао може да не ми помогнат ами може и по зле да ме направят. Когато бях в 10ти клас ми ебаха майката от антибиотици за два месеца, че после и ме изкараха че ще умра от нещо сърдечно и белодробно,,,, още не съм мъртва и нямам проблеми с дишането,,, но пък развих паническо разстройство относно хапчетата и в момента за да изпия някои хап трябва да си разтворя в чаша вода. А паниката я развих от това че ми предписаха хапове от които се подух и щях да умра ако не беше баба ми да ме замъкне до пирогов (значи това ми е бил 5тия път в пирогав освен за счупените неща). В момента се лекувам,, само с билки и тревички, които биват масово подценявани. Ама нали аз съм си окей и съм много по здрава от преди, който иска да се блъска с антибиотици.

Към метадона също изпитвам ужас ,,, самото ти изречение (2-3 години лечение) ме кара да настръхна. Верно, че аз никога не съм си позволявала да си увелича дозата или да спа по цял ден в несвяст от дрога. Но само като си представя че кризите на метадона са 20 дена и че ако съм в програма ако един ден реша да спра , няма физически да мога, и ще съм закачена за тая програма като куче,,, ми не ужасно е. Предпочитам си тревичките.

I'd rather be hated for who I am , than loved for who I am not.