Благодаря, че с готовност се включваш. Честно казано в началото бях против заместителните програми, защото субститола си е опиат и си мислех, какво лечение като от хероин минава на морфин, само дето легално си го плаща, не става ли още по комбинирана зависимостта? Но от това, което виждам просто съм изумена. Явно субститола няма такова въздействие като хероина, синът ми е спокоен, уравновесен, разговаряме, обсъждаме ситуацията, ако не знаех щях да си помисля, че не взема нищо, толкова е различен.
От написаното от теб, а и от информацията която изчетох за субституиращите програми също разбирам, че за неговия случай 10 години на хероин, макар и с прекъсвания би било добре да продължи поне година. Много съм притеснена, но синът ми явно се е почуствал ОК и смята, че това е достатъчно. Най-вече го притеснява факта, че трябва да ходи всеки ден до центъра, а това пречи на работата му. Моето мнение е че е твърде рано, дори му предложих да продължи образованието си, та в този период едновременно да бъде ангажиран с нещо и да се лекува, но той счита, че е твърде скъпо (макар сравнение не може да става с парите, които отидоха в махлата, за ужаса да не говорим), а и иска да започне лечение на хепатита и затова трябва да работи.
Имам чувството, че лекарят не желае да обсъжда нещата с мен много, много, може би така е правилно, все пак пациентът е той. Не ми се вярва, той да му е определил такъв малък срок, защото програмата е частна и съответно заплатена.
Ти как се справяш с всекидневното ходене до центъра? Как организираш времето си, работа или може би учение? Това са лични въпроси и ако не искаш да споделиш ще те разбера, но може би ще ми дадеш идеи, за да го убедя да продължи, освен на него и на мен ми се отразява изключително добре програмата. Вече се заражда някакво доверие между нас, станал е (по-скоро отново е) внимателен, когато излиза ми обяснява с кого е, къде ще бъде и кога ще се върне и изпълнява обещаното. Не мисля, че след всичко изминало, ще мога да му повярвам докрай някога, но се старая да не показвам, как се вглеждам за признаци - стеснени зеници, следи от убождане, броя лъжиците... Знам, че е параноично и дори да открия нещо това няма да помогне, но не мога да се спра.
|