темата заслужава да се направи "важна тема"
наистина, няма по- божествена дрога от Любовта, и
абстиненцията от нея си е по4ти "физи4еска"

И за разлика от всяка друга дрога, Любовта не може да се намери
нито от фирма, нито шано, нито край пътя... Може само и единствено да се засее в не4ие сърце и да се отгледа с много търпение и нежност... а после като узрее не може да се затвори в буркан и да се зарови в земята "за зимата"

И както всяка друга дрога, Любовта сама те намира...
И всеки си мисли 4е е едва ли не "застрахован" и 4е винаги може да спре, когато си поиска, 4е него никога няма да го гони абстилюбция..
а после идва "сляпата неделя", или Купидон, или просто ТЯ... И вси4ко е прекрасно, и летиш, и сякаш времето е спряло и си готов на раждане и смърт, само и само времето никога пак да не тръгне отново...

Но ако се опиташ да стиснеш Любовта в шепа, да я задържиш, тогава ТЯ се изплъзва като мокър сапун, и оставаш като полят с ледена вода ...
А Душа с мокри криле измръзва, ако стои вързана.

"*... А после идва самота неканена...



И подарява време за въпроси,

но отговор готов- не ми го даде.

И аз разбрах за смисъла на „после".

В пътекъта без изход за обратно...



И после дойде следващото "после",

което ме притиска и ранява

моето зле прикрито неудобство

след всяко падане да ставам...



Но пак го правя, вече осъзнато,

че преди мен и други са го правили.

За мен. И безвъзмездно. И когато

аз само болка си им причинявал.



За обичта, която съм получил,

за прошката, която са ми дали,

аз те последвах като вярно куче

със спомени, облечени в носталгия...



А после идва следващото "после",

когато всичко вече е последно.

и ве4е съм готов да искам прошка

и да раздавам безвъзмездно себе си.



За да поникнат тези думи някъде,

запомнени с добро, като послания.

Погалени от вяра в лекотата,

с която прошката лекува всички рани"

С Надеждата все пак да Я дочакам
ви подарявам тез слова взети на заем,
и с Вяра, 4е всяко пар4е
останало от с4упеното щастие
съдържа цялата му Цялост нейде в себе си
и винаги ще съм щастлив и благодарен
затуй, 4е бил съм от щастливците
които знаят, 4е Я ИМА
и само туй ми стига за да СЪМ,
докрай, вместо да си отида
от този свят - "у4илище за влюбени"
в "Соления Океан на вси4ки сълзи"

"**Морето ще ме викне тази нощ.
И аз ще видя китове, подобни
на хълмове и храмове господни,
да плуват срещу западния нос.

Ще светят като фарове в нощта
сърцата им, след чайките поели
към огнените пясъчни предели
и заливите пъстри на смъртта.

Ще искам да им викна може би,
че сушата ухае на коприва,
че въздухът и птиците убива,
че всичко само камъкът търпи.

Но китовете знаят своя път.
Ще легнат между дюните заспали
и пясъкът за миг ще ги погали,
преди и те под него да заспят..."

* из "Кръговрат", автор- Довереница
**из "Морето", автор Георги Б.

п.с. в този Живот важното е не дали и колко са те оби4али, а дали и колко си оби4ал.