Първо искам да направя уточнението, че ЕКСПЕРИМЕНТА* никога не е бил и не е абсолютен критерий за научност. Такъв критерий е аргументативността - от Аристотел та чак до днес. Това означава всяко съждение правилно да следва от предходното, като критерий за тази правилност са законите на мисленето, формулирани пак от Аристотел. Така че няма нищо ненаучно в метафизичните разсъждения относно произхода на света, стига те да са коректно аргументирани....
*големите букви са от мен.
Я пак?

Добре,че Галией не е подържал същото.

До 17-ия век във физиката са били известни само два метода философски и математически.Философията запазвала платоновското преклонение към идеите и презрението към материята. Тъй наречените натурфилософи смятали за унизително да работят вън от кабинетите си и се гордеели с изключителното витаене в областта на духа и мисленето. Според тях опитна проверка на философските идеи не била необходима, тъй като светът на мисленето е несравнимо по-изтънчен от заобикалящия ни материаленсвят. Нещо повече,пълното съвпадние на философските теории с преките наблюдения уронвало тяхното достойнство, а противоречията между тях не смущавали никого.
По това време аристотеловият подход за изучаване на
природата все още е господствал в университетските среди. Нещо
повече – учението на Аристотел било включено в догмите на
католическата теология, нарушаването на която се смятало за
смъртен грях. Още като студент Галилей бил отвратен от
тогавашната философия и вече като преподавател заел позициите на бунтар спрямо нея. Открито критикувал средновековните схоластици, които свеждали изучаването на природата до цитиране, повтаряне и тълкуване мислите на Аристотел. Младият учен стигнал до извода, че физическите принципи трябва да се опират на практическия опит и на експериментирането. Тази идея била революционна по същността си
и имала решаващо значение за по-нататъшното развитие на науката.
Опитвайки се да проникне в същността на явленията, Галилей
многократно използвал още един принцип – идеализацията. Той не
се ограничавал просто с провеждане на експерименти, а при
тълкуването им предварително изключвал всички случайни или
второстепенни фактори. Откритията направени от него са сплав от
логика и експеримент, от идеи или мислени експерименти и тяхната
проверка.
Още като преподавател в Пизанския университет Галилей си
поставил задачата да разработи физиката на движенията на строга
математическа основа. Това било дръзка идея, защото се смятало, че
задачата е решена от Аристотел. Във всички университети по онова
време била преподавана аристотеловата теория за движението, която
господствала в науката в продължение на хилядолетие и половина.
Нещо повече, това учение послужило като основа на цялостен
светоглед, подлагането на съмнение на който, било равносилно на
престъпление.
Аристотеловата физика разделяла движенията на естествени и
принудени. Най-прост пример за естествено движение е падането на
телата. Движенията на планетите също се смятали за естествени.
Затова в опитите си да осмисли системата на Коперник, Галилей се
заел да изучава падането на телата.
Непосредствено следствие от аристотеловата динамика бил
изводът, че скоростта на падането на телата в дадена среда е
пропорционална на тяхната тежест. Този извод сякаш се
потвърждава качествено от най-елементарни наблюдения –
откъснатите от дървото ябълки падат по-бързо от листата, отронени
от него.
Падането на телата е било изучавано и от други учени преди
Галилей. Техните разсъждения, както и ежедневната практика влизали в противоречие с извода на Аристотел. Но схоластиците не допускали
мисълта за проверка на Аристотел. Неговите представи за падането
на телата получили в средновековната наука достоверността на
неопровержима истина.
“Спорът” с Аристотел Галилей започнал с логически
разсъждения. Ако е вярно, че по-тежкото тяло пада по-бързо от по-
лекото, при тяхното съединяване тежкото ще трябва да ускорява
падането на по-лекото и обратно – лекото ще забавя падането на
тежкото. Следователно, тялото, получено при свързването на
другите две, трябва да пада с някаква средна скорост. Но това
противоречи на аристотеловата логика, според която, събрани
заедно телата трябва да падат по-бързо, тъй като тежестта се е
увеличила.
Заставайки на тези позиции, Галилей давал възможност на
университетските си колеги да го въвлекат в безкрайни спорове. В
това те били “майстори” – основната дейност на средновековните
учени била воденето на диспути, опирайки се на цитирането и
тълкуването на авторитетите от древността или на евангелието.
Затова Галилей решил да убеди своите опоненти чрез преки опити. В
присъствието на своите противници, ученият пускал от
камбанарията на кулата в Пиза железни гюлета с различно тегло, след това сфери от дърво и олово с еднакви размери. Всеки от присъстващите можел да провери продължителността на падането по звука или шума, който телата издавали при удара си в земята. Опитите
показали, че времената на падане ни най-малко не са
пропорционални на техните тегла. Всички тела падали почти
едновременно.
Опонентите му не се предали. Те използвали като аргумент
срещу Галилей именно малките разлики, които били регистрирани
при падането на различните тела. Той с пълно основание обяснявал
тази разлика със съпротивлението на въздуха. Но слепите
привърженици на Аристотел се доверявали повече на неговия
авторитет, отколкото на това, което виждали. Според тях
неравенството в скоростите на падане (твърдението на Аристотел)
би било очевидно, ако телата се пускат от големи височини.
Резултатът от опита бил шокиращ. Колегите на Галилей го
освиркали, обвинили го в измама. Това е всъщност първият научен ЕКСПЕРИМЕНТ във физиката и с него Галилей въвежда нов метод за придобиване на знания - ОПИТЪТ и НАБЛЮДЕНИЕТО.
След като научава за изобретяването на телескопа Галилей изпада във възторг следват серия от наблюдения и открития.
Откритията, направени от Галилей, били зашеметяващи. Той
твърдо вярвал в учението на Коперник за строежа на Вселената, но
разбирал, че то се нуждае от подкрепа с данни от наблюдения. И
търсил тези данни, разбирайки колко е огромно значението на
наблюденията, направени с неговата тръба. Най-убедителното
доказателство за правотата на коперниковото учение било
откриването на фазите на Венера(движението и около слънцето)
Следващото откритие на Галилей са слънчевите петна. Това
откритие той публикувал през 1612 и правилно стигнал до извода,че се намират върху слънчевата повърхност.
Наблюденията на Галилей разрушавали догмите, наследени от
Аристотел, заидеалните сфери и съвършенството на небесните
тела.
В печално известният съд на Инквизицията, ученият бил принуден да се отрече от резултатите си и на колене да прочете “признанието”, написано от неговите съдии:
“Твърденията, че слънцето се намира в центъра на света, е нелепо,
философски лъжливо и формално еретично, защото е право
противоположно на свещеното писание. Твърденията, че Земята не е
център на света, не е неподвижна, а се движи и притежава още
денонощно въртене, е също нелепо, философски лъжливо и,
разглеждано богословски, представлява, най-малко, заблуждение,
противно на вярата”.
Историята показа, че тези догми на църквата са били
опровергани. Нито нападките на схоластите и теолозите, нито даже
съдът над Галилей, организиран от инквизицията, могли да спасят
библейския образ на света. Въпреки забраните, учението на Галилей
намерило разпространение и поддръжка от учените в другите
европейски страни.
Галилей действително бил унизен от инквизиторите, заставен
да се отрече от своето учение. Но църквата не успяла да сломи
неговия дух. Своята присъда той произнесъл в последния си труд Беседите:
“Природата, господне мой, се надсмива над решенията на
князе, императори и монарси, и тя не би изменила, по тяхно
желание, ни на см своите закони”

Е какво остана от Времето на Аристотел и неговите съждения и схващяния и т.н и т.н
А къде е ЕКСПЕРИМЕНТА?Къде съм аз къде си ти?
И като за накрая(утре повече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите