|
Здрасти пак.
С твоите цитати отново ме хвърли в размисъл, знаеш ли? Спомних си как отказвах цигарите навремето.
Както всеки пушач съм ги отказвал стотици пъти, кога за 5-6 часа, кога за 5-6 дена (максимум). Какви ли не техники на отказване не прилагах, не и не. Нещо не се получаваше, просто усещах, че има нещо не както трябва. Последния път, без да знам как, налучках правилния подход и ... готово.
Вече 10-ина години съм "чист". Грешката ми беше, че разсъждавах като пушач, който се опитва да спре цигарите. Всъщност, не като, аз бях пушач, който се опитва да спре цигарите.
Е, как ще накараш пушач който иска да пуши да ги спре?! Невъзможно. Номера беше да разсъждавам като непушач който иска да спре цигарите (знам, че звучи малко тъпо).
Ето как стана: Първо си казах, след 1 месец, на 12 август (примерно), ще спра цигарите (оставих си 1 месец да се напуша до насита). Всеки път когато палех цигара си повтарях: на 12 август ги спирам.
Дойде 12 август, изпуших последната си цигара от последната си кутия и си казах, е ... това е, готово, вече съм непушач (когато току-що си изгасил фаса се казва доста лесно). И ... така ги отказах.
Е, допушваше ми се от време на време след това, но нищо общо с адските мъки от предишните опити. Държа да отбележа, че бях (и май все още съм) с много слаба воля и мързелив на всичкото отгоре.
Познатите ми (пушачи) не можаха да повярват, гледаха ме недоверчиво и си мислеха: хе, още ден-два и ще се предаде, познавам го много добре. Да ама не, предава се един пушач, а аз вече бях непушач.
Просто изпълних (без сам да знам) прикриваческото правило което цитира:
"Сталкерите постъпват по подобен начин: те променят поведението си, без да разсъждават, сякаш вече са се променили. Това е хитра маневра: караме събирателната си точка леко да се придвижи към положението на другия характер или психологически тип, а най-добрият начин да го направим е просто да заявим(на първо ясто на себе си): "Аз вече съм такъв"".
Та се чудя, като казваш
" ...просто съм взела такива решения и си понасям отговорността за тях...а обликът на тази отговорност не е непременно отрицателен, дори и така да изглежда на пръв поглед...искам да кажа - изобщо не го приемам като понасяне на наказания и т.н истории ...цялата работа има и положителен аспект.... "
това всъщност чии мисли, думи, твърди решения и отговорности са? На наркоманката Ланфеар ли? Или на воина Ланфеар? Или на ... всъщност роли колкото щеш.
"Живота е сцена" казва Щекспир. Аз избрах ролята на непушач и се получи, мамка му, получи се!
И за да не си помислиш, че нещо те назидавам, ще ти кажа, че и аз като теб пиша, не толкова за другите, а по скоро за себе си, да ми се избистрят мислите. Сега например ми се избистри, че трябва да включа ролята на сънувач, че там нещо изоставам.
Успех!
(ама че дълго стана, пфу)
|
Re: до Ланфеар [re: Amme]
