|
Тема |
Re: до Ланфеар [re: Meckaлитo] |
|
Автор |
malkiat_dim (хайде да свиеме) |
|
Публикувано | 25.07.06 16:08 |
|
|
Има един въпрос, някой го беше задал и на мене много ми хареса
Дали желанията и чувствата ни правят роби карайки ни да вършим едно или друго, или напротив - преследването на желанията и чувствата е израз на свободата ни ?
Не зная но поне според мене няма истинска свобода
Въпреки че едно осъзнато същество може да се заблуждава и понеже осъзнава своето действие да се смята за негов свободен инициатор, не мисля че бидейки осъзнато същество то ще пропусне да осъзнае и причината от която бива водено , а осъзнавайки вече, че зад действията му стои причина, независимо била тя породена от осъзнат мотив или неосъзната подбуда то това автоматично превръща неговата "свободна воля " в необходимост, а от там и самото същество вече не може да бъде истински свободно. (тука стана егати и тафтологията)
Следва цитатче
"Ако едно разумно решение се появява у мен без моя намеса, а със съвсем същата необходимост като глада и жаждата, тогава аз само по неволя мога да го следвам и моята свобода е илюзия."
Та произхождайки от гореизложеното, осъзнавайки че никога няма да бъда истински свободен, докато съм в съзнание и отчайан от тази мисъл, мисля да ида да се отдам на плътски желания и силни чувства за да чрез тях свободно да изразя протеста си срещо липсата на свобода. хихи
----------------------------------------------------------------------------------------------
"- Свободата, Санчо!
... Дон Кихот горещо маха две ръце – две мелнични криле.
- Свободата, Санчо, е велико нещо!
... Санчо го не чува – тъп като теле.
- Санчо, разбери ме!
... Санчо не разбира. Санчо дъвче нещо. Санчо е зает.
... Дон Кихот откача. Дон Кихот умира. Санчо оцелява. И върви напред."
Редактирано от malkiat_dim на 25.07.06 16:36.
|
| |
|
|
|